Толкова е болезнено да знаеш,че човекът, който изграя ума и сърцето ти, е в чужди ръце. Но по-болезнено е , когато виждаш, че пламъчето у него още не е загаснало, още впива дълбокия си поглед в теб и още крайчето на устните му се извива щом те види.. Знаеш, че тя го обсебва, виждаш как я целува, а после бавно поглежда към теб и всичко в теб избухва като снаряд. Побъркваш се , защото не знаеш дали да се откажеш , когато онова пламъче в погледа му подпалва цялото ти същество като купа слама..