''Само не оставяй нищо да се приближи до тебе. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…''
Трима другари - хъх.. много вярно нали ? но нека си признаем, всички ние допускаме нещо, по точно някой който да се приближи до нас. Даваме му всичко което имаме и се радваме дори и на малкото което той ни дава, няма значение колко точно ни дава той, за нас е достатъчно да сме близо с този някой защото някак си в нас се придобива онова чувство на загуба, сякаш част от нас се губи. И все някога идва този момент, тогава живота ни се променя напълно. Скоро четох един цитат който ме накара да се замисля, но и натъжа .. " всичко на този свят ни е дадено на заем, включително хората"... та като за финал това което бих казала : невъзможно е да държим далеч от нас всички и да не ги доближаваме. Но можем да ги обичаме с цялото си сърце, предано и силно доколкото живота позволява. :)