Всеки път щом видеше влюбена двойка, очите започваха да я болят, а сърцето, сърцето се разбиваше на милиони парченца при мисълта за нейната самотна душа, молеща за любов. Секундите бавно и болезнено минаваха, докато тя виждаше щастието на другите и частиците на сърцето и се късаха като струни на забравена китара. Но защо тя трябваше да се тревожи, нейната сродна душа бе някъде там, търсейки я между звездите от неговата тъмна стая, сгушил се тихо в леглото, мислейки за нея, чакайки я да се появи.