Всички ме виждате усмихната,щастлива,весела,но всъщност всичко в мен тъжи.Тъжи при мисълта,че ти никога повече няма да ме прегърнеш,че нито един от онези наши хубави моменти няма да се повтори.Защото сега ще правиш всичко това с нея.Ще я прегръщаш ще я целуваш,ще я пазиш както пазеше мен до скоро.И най-важното ще бъдеш до нея,ще я подкрепяш.А аз отново ще остана сама,гледайки отстрани,усмихвайки се,но вътрешно плачейки.