Ето я пейката,пожълтяла от изминалите лета,
а отсреща шадраванът ,запечатал
спомени и обещания.
И днес като минавам от там ,
тайно се надявам да си
седнал и да си спомняш как те целувах
и не спирах да прошепвам колко те обичам.
Този град,събрал толкова спомени,
се оказа най-жестоката присъда за мен.
А свободата, ден след ден, събира в себе си
всички болки от раздели.
Но ти не ме разбирай погрешно!
Не страдам за отминалите разочарования,
радвам се на спомените,които са останали.
И днес не спирам да вървя по познатата алея,
но хората не се усмихват,
както в онзи ден.
И дъждът,който вали не е същият.
И сякаш вятърът прошепва "минало е",
как да споря с него?
И последната целувка аз не ще забравя,
събрала в себе си
спомени,обещания,копнежи и мечти!