Царицата на фалша

Всичко е фалш! Усмивката ми - не я свалям, а вътрешно горя! Смеха ми - денем ехти, а вечер стене! Очите ми - всички виждат пламъчето в тях, но когато остана сама, то угасва! Думите ми - казвам ги, за да не нараня околните, но съсипвам себе си! Чувствата ми - заблуждавам всички с тях, а тях просто ги няма, липсват! Характера ми - всички го 'познават', а всъщност само аз знам колко слаба съм наистина..
И така заобиколена от лъжи, преструвки и гримаси, вървя по пътя към истинското! Към моята приказка, за която никой не знае, а именно моята голяма любов.. Тази любов, която търпи всичко. Тази любов, която знае всички тайни, трие всички сълзи и очаква да спра да се самозалъгвам и да бъда себе си.. Тази любов, която ме познава по-добре от всеки друг.. Умирам за тази любов - за неговата любов! И същевременно така се страхувам да не го нараня, че чак не искам да бъда с него!
Ето го и него! Отвори вратата и сърцето ми спря! Сълзите потекоха и чувствата излязоха.. Загърбих фалша за миг и се отдадох изцяло на сърцето си!