Неделя сутрин. Мразя времето да е толкова мрачно и потискащо. Пиех сутрешното си кафе и зачетох любимата си книга. Бях я чела толкова пъти, че минавах през редовете знаейки всяка дума, всяка запетайка, всяка точка... Чудех се какво ли щеше да се случи днес. Предполагам цял ден ще прекарам под завивките с книгата, която познавах толкова добре, колкото НЕГО. И надеждата, че може би ще ме потърси, че може би в този неделен мрачен ден му липсвам не умираше в мен. И продължих да чета книгата, прескачайки редовете,мислейки за него и надявайки се, че този вечер ще чуя гласа му...д