... много е трудно винаги да си на второ място. На второ място в писъка с приоритетите на голямата ти любов, или поне ти си мислиш, че е "голяма". Винаги да го разбираш, винаги да му влизаш в положението, винаги да се поставяш на негово място, но когато той трябва да го направи, не го очаквай НЕ е по силите му. Трудно е да си влюбен в някого, а той да се държи с теб сякаш си поредната. Трудно се свиква, но когато обичаш нямаш друг избор иии се налага да се примириш. И сигурно се питате колко време продължава това,колко време се държи по този начин- без да му пука... месец, два, половин година! Ммммне ЗАВИНАГИ! Просто на теб спира да ти прави впечатление, свикваш и продължаваш, без да се замисляш колко наранена, съкрушена и съсипана ще си в края на тази игра. Но любовта не пита... тя си е просто любов. Не е виновна тя. Виновни сме ние хората, които не знаем нейното значение. И се заблуждаваме,че по всяко време можем да я срещнем. Не е така това се случва само веднъж в живота и когато това стане тя те оставя без дъх, изпепелявате и си тръгва. Без да се интересува, че ти никога повече няма да я срещнеш. Но не е виновна тя, виновни сме ние хората, които не знаем как да обичаме.........