Всяко нещо има начало,но и край.Краят на нашите ''просто приятелски'' отношения настъпи доста бързо.Всеки ден ставах с мисълта,че денят ще бъде хубав,защото ще съм с теб.Усмивката не слизаше от лицето ми,щом беше около мен.Всяка вечер,преди да заспя си припомнех всяка дума и прегръдка дарена ми от теб.И точно,когато бях най-щастлива и си мислех,че сме така,нещо се обърка.Може би грешката беше в мен.Сигурно аз не бях това,което искаш,но никак не можех да си обясня как чувствата ти изстинаха толкова бързо...