Loading...

Социалната мрежа на България

  • Изгубих контрол над себе си, нервите ми не издържаха и просто се предадох. Не знам вината в мен ли беше, в него ли ама чувствах болка. Вътре в мен,силна и жестока, пронизателна болка. Не беше присъщо за момиче като мен да се чувства така. Никога не страдах за тези създания- момчетата. Кота цяло бях грешно момиче, но не бях лоша. Държах се мило с него. Много мило!!! Пренебрегвах приятели, семейство, близки за човек, който ме имаше за даденост за нещо, което винаги ще си седи и няма да си тръгне. Но очакванията му се промениха корено след онази вечер. След скандала, през който не можахме да преминем. Аз си тръгнах. Внезапно,тихо, бавно и ЗАВИНАГИ. Чувах как със страх извиква името ми, но аз не се обърнах. Крачех в тъмнината и се молех да не потекат сълзите напиращи от очите ми. Стиснах зъби и се опитвах да приглуша гласа му в съзнанието си, който настоятелно повтаряше името ми. Исках го толкова лудо, откачено и смъртоносно, но не можех да продължавам така. Самоубивах се. Исках да спре всичко това. Но той беше заседнал до такава степен в сърцето ми,че и с кран нямаше да мога да го изтръгна. Беше специален. Погледа му ме караше да претръпвам цялата а гласът му възбуждаше всяка частица от мен. Привлекателен, умен, завладяващ и унищожителен-та кой би устоял на такова момче като него. НЕ и аз. Всички тези размисли и страсти спряха след като усетих, че има някой зад гърбът ми. Беше той. Познавах го по диханието. По миризмата. По полъха,който се прониза през мен, когато го усетих да се доближава толкова плътно до мен, че дъхът ми да спре. Обърнах се и да беше той. Все същият точно, както го бях оставила преди минути. Само че нещо различно, някакъв блясък имаше в очите му. Това беше точно онзи страх- страхът да не ме загуби.Нещо, което ме караше да го прегърна и да остана. Но не,този път бях твърдо решена да си тръгна и то завинаги. Прокарах много лека усмивка през напуканите ми от студа устни, погледнах го като за последно. Исках да разбере, че това беше края, че без да казвам сбогом, както всеки път, този път исках да е тихо и спокойно. Напуснах го. В очите му видях, че разбра, че това е края. Тръгнах си. Беше много студено. Представих си топлите му ръце увити около кръста ми и за момент ми стана малко по-топло..... МАМКА МУ това не беше никакво сбогом. ОБИЧАМ ГО ...
    Мар 13 '14
    0 4
    4 харесват това