Midnight
Полунощ е , а аз още не спя . Все още в главата ми тършуват мисли , измъчват ме , карат ме да се преселя в друг свят . 1 часа е , стоя , потънала в тишината , потънала в мислите си . 2 часа - очите ми се затварят , но в съзнанието ми излиза само неговия лик , като лъч надежда .... , но след секунди избелява и изчезва . 3 часа - легнала на леглото , потънавам в него , сякаш впива корени в мен , гледам стената и тъмни мисли се явяват в съзнанието ми . 4 часа - той е все още там , усмихва ми се , след минута две започва да бяга от мен , присмива ми се ... започвам да плача и да крещя , опитвам се да се събудя от кошмара , но уви това е реалността .