Loading...

Социалната мрежа на България

Christina Wesley

Christina Wesley
Жена 24г.
;3
;3

Приятели

Блог

  • Морето сиво пак бушува, вълните стигат ме, но аз не се отдръпвам, ръка протягам и вятъра я брули, ...
    · Сеп 9 '13

Рейтинг

Оцени:
Общо: 0 (0 глас/а)

Обяви

Стена

  • Christina Wesley и asi4kata станаха приятели
    Апр 14 '14
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Christina Wesley и Ana вече са приятели
     
    Дек 23 '13
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Душата е тази която има нужда от операция, не аз. Защото тя е счупена. На толкова много парченца. "Но душата е като въздуха, казват ми умът, тя е само енергия, как може да бъде счупена? Но той греши, защото няма душа. Да, душата е въздух - енергийна топка във гърдите, пърхаща и пееща когато е щастлива. Извор и вода, лееща красива тишина. Обаче не всички души са еднакви, не всички души са безтегловни, не всички души са весели. Има и такива които страдат. Да, първо се започва със страдание, а после .... После идва отрицанието и привикването. Куршумите от лъжи са остри и дебели, преминали веднъж през нея, тя започва да кърви. И кърви дори когато казваш, че си добре , дори когато си мислиш, че си добре. Има и камара от пчели, с остри и отровни жилещи стрели, които убиват, толкова са жестоки и безсърдечни. Ужасни. От тях боли. Те са лъжата, шамарът, обидата на някой, който обичаш. Някой който душата ти е обичала. Лъжа са приказките на старите, че болката минава, отнесена от времето. Времето те задминава , заличавайки всекидневните мъки, спираш да мислиш за болката всеки ден. Тя се превръща в тъга, продължила да дълбае напред във времето. И така душата се превръща в камък, тежък и студен. В гърдите ти тржи, не мърда, само слуша. Затова е вярно , че душата може да бъде счупена, но за да се счупи първо трябва да изстине, да се вкамени, да се пресуши. И, да, боли. Боли когато те раняват. Боли когато те пренебрегват. Обаче не боли когато си отиваш, не боли когато тя изчезва. И тази душа има нужда от операция, от трансплантация . Защото нея я няма. Беше счупена на много, много парчета. И за жалост, аз не мога да ги събера. Останах там, където вече ме няма.
    Дек 23 '13
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Морска тъга
    Морето сиво пак бушува,
    вълните стигат ме, но аз не се отдръпвам,
    ръка протягам и вятъра я брули,
    а пясъка заспива в самота.

    Разказва то - морет...
    Сеп 9 '13
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Christina Wesley харесва статусът на Romantic Soul
    Поредна вечер не мога да спя, заради хилядите мисли в главата ми. Всички тези мисли са за теб. Всеки ден, когато ме попиташ "Пак ли стоя до късно?" се чудя дали знаеш, че не мога да спя, заради теб? Не спя, защото си мисля за всички пъти, когато леко си ме докосвал, нежно си ме целувал и тихо си ми шептял. Мисля си колко ми липсваш и колко детски спокойно и лесно щях да заспя, ако знаех, че си до мен в леглото и усещах прегръдките ти.
    Само, че ти не си при мен и аз за поредна вечер не мога да спя...
    Сеп 9 '13
    2 5
    5 харесват това
    Сеп 9 '13
    супер
    Сеп 9 '13
    Много добро ...Добавете го тук http://www.dnevniche.com/blogs
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Морето сиво пак бушува,
    вълните стигат ме, но аз не се отдръпвам,
    ръка протягам и вятъра я брули,
    а пясъка заспива в самота.

    Разказва то - морето,
    разказва ми студената история,
    говори, а аз задавям се във собствените си сълзи
    дъхът ми секва, горчилката започва да пълзи.

    Споделяше ми то, споделяше тъгата,
    а аз видях как отдръпва се зората.
    Студено стана, ала не разбрах защо,
    нали сега е лято, защо замръзва онова стебло?

    Историята беше кратка,
    разкриваща онази тайнствена загадка.
    Легендата за тези бурни ореоли..
    Сърцата на изгубени герои.

    "Ах, -изстена тъжно моето море-
    ще си заминеш, а ще страдам.
    Огледай се, навсякъде са те,
    онези жадни подгледи на подлите мъже."

    Останах няма, загубила слова,
    с които да успокоя брега,
    че ще се върна пак на другата година,
    че няма да забравя, че няма да загина.

    Но то не вярваше изобщо в думи,
    а аз не можех да засвиря на пречупените струни.
    Не можех да даря сърцето си на някой, който не обичам
    "Приятелю, прости ми,
    аз мога само и единствено да те почитам".

    В ефирното, сапфирено небе видях луната,
    не забеляза тя тъгата във душата.
    Очите и блестяха в парещи сълзи,
    броеше тя, броеше паднали звезди.

    Сеп 9 '13
    много добро....Добавете го в БЛОГ http://www.dnevniche.com/blogs
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Christina Wesley промени своята профилна снимка
    Сеп 9 '13
    0 2
    KeNguru и www.fBet.bg харесват това
  • Christina Wesley се регистрира !
    Сеп 9 '13
    0 2
    KeNguru и www.fBet.bg харесват това