Една Усмивка... от блога на ~impossible~

Беше дъждовен и мрачен ден. Всичко около мен беше в кал, а капките дъжд тихо падаха върху мократа земя.

Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.

Тогава изведнъж чух звук от акордеон. Обърнах се по инерция. Видях един стар човек. Въпреки лошото време той стоеше под дъжда и продължаваше да свири своята песен. Знаех, че това е единсвения начин той да изкара прехраната си и ми стана много мъчно, когато видях, че всички хора го подминават без даже да го погледнат.

Нещо в сърцето ми се сви. Знаех, че трябва да му помогна. Върнах се и пуснах последните си стотинки в картонената кутия, която вече беше подгизнала. 

Аз щях да ги изхарча за нещо глупаво, а знаех, че като ги дам на този нещастен човек мога да направя нещо наистина смислено и хубаво!

В този момент старецът се усмихна и каза с топъл глас “Благодаря”. Нещо в мен се преобърна. Целият ми ден тръгна в друга посока. Усмивката на този човек ме стопли повече от който и да е друг в последно време. Чувството, че си направил нещо добро не може да се сравни с нищо друго.

Продължих по пътя си,но вече не бях изпълнена