Социалната мрежа на България
sunshine
|
|
въобще не знам,и не ме интересува.
Дали във снимките ще виждаш още мене,
дали ще тъжиш за отминалото време..
Дали ще плачеш или ще се смееш,
не искам нищо, да обичаш не умееш!
Щом веднъж си тръгнал ми направи услуга
и разбери, че някой неща не се купуват.
Дали ще ме разкъсаш или ще ме целуваш,
не ме докосвай, просто ела и се сбогувай.
В животът ми за тебе място вече няма,
виж как от раната само белега остана..
И ако има друга, моля те, пази я,
когато плаче я гушни и разбери я..
Не повтаряй с друга старите си грешки,
и запомни, че сълзите са адски тежки..
Обичай адски силно или я оставяй,
подкрепяй я и никога не забравяй,
че малките неща в живота всичко значат,
и че болката кара сърцата да плачат..
Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение
и не говорим с толкова пренебрежение...
Ако поискаме себе си в друг да открием,
без да се изплашим и да поискаме да го убием...
Ако затворим за малко очите си,
но пък отворим широко душите си...
Ако можем да преглътнем себе си
и не въздигаме толкова егото си...
Само тогава ще има синхрон,
а не парченца от спукан балон.
Беше дъждовен и мрачен ден. Всичко около мен беше в кал, а капките дъжд тихо падаха върху мократа земя.
Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.
Тогава изведнъж чух звук от акордеон. Обърнах се по инерция. Видях един стар човек. Въпреки лошото време той стоеше под дъжда и продължаваше да свири своята песен. Знаех, че това е единсвения начин той да изкара прехраната си и ми стана много мъчно, когато видях, че всички хора го подминават без даже да го погледнат.
Нещо в сърцето ми се сви. Знаех, че трябва да му помогна. Върнах се и пуснах последните си стотинки в картонената кутия, която вече беше подгизнала.
Аз щях да ги изхарча за нещо глупаво, а знаех, че като ги дам на този нещастен човек мога да направя нещо наистина смислено и хубаво!
В този момент старецът се усмихна и каза с топъл глас “Благодаря”. Нещо в мен се преобърна. Целият ми ден тръгна в друга посока. Усмивката на този човек ме стопли повече от който и да е друг в последно време. Чувството, че си направил нещо добро не може да се сравни с нищо друго.
Продължих по пътя си,но вече не бях изпълнена
с песимистични мисли, а светът ми изглеждаше по-хубав и повече от всичко вярвах
в доброто.
Архиви
|
|
