Зад маските от блога на Neli

  Радост и мъка, любов и омраза, усмивка и сълзи, приятелство и самота, без едното едва ли ще оценим другото.

В стая събрани цял куп различни хора, усмихнати, весели,опиянени от алкохола и музиката. Всеки се смее , шегува , но вътрешно само той знае какво му е , какво му тежи и колко го боли. Гледаме се, казваме си наздраве, но никога не осъзнаваме друга болка освен нашата.

  Eто я, усмихва се така чаровно, не спира да говори и да разказва за какво ли не, а отвътре и се плаче.Само тя знае какво е да обичаш някого, а той да те ранява с думите си като камшици.Нямаше сили да си тръгне и да го остави, да потърси любовта другаде, където ще я оценят.Ами той … беше я омотал толкова много,беше стъпкал самочувствието и до такава степен, че тя самата не се намираше за красива. А тези красиви сини очи  могат да разтуптят всяко мъжко сърце, а са така тъжни и подпухнали от поредното разочарование от господин „недоволен от живота”.Самотата не винаги означава да си сам, може да си с НЕГО, човекът , който обичаш, за който ще направиш всичко, но той да не те вижда, да не отразява най-важните моменти в живота ти, тогава ,когато имаш най-голяма нужда само от  една прегръдка , без думи , само присъствие.Ако не можеш да получиш това, малко по малко и любовта отлита.Но не, за нея любовта беше ТОЙ и никой друг. Беше готова на всякакви унижения само да получи един нормален ден без обиди с него. Това ли е любовта? Да даваш, да даваш , но да не получаваш нищо?Да обичаш и да не можеш да си тръгнеш?Да плачеш, но да не се усмихваш никога?Да чакаш търпеливо кога ще звънне телефона, само за да чуеш грубия глас на човека отсреща?ЛЮБОВТА е чувство, което изпитват двама души един към друг , взаимното уважение и обич, а не ярост и обиди.

  До нея седеше момчето , което не знаеше какво иска от живота.Ако можеше само да пие, да се смее , да се прибира рано сутрин с непознато момиче от поредната дискотека.Това беше мечтата за него… Или поне това беше най-лесното- без чувства, без обвързвания, без излишно натоварване, сам за себе си , сам срещу всички.Няма любов, няма и болка- разсъждаваше като повечето момчета, забавлявай се докато си млад , не му мисли, а ако си самотен, притъпявай чувството с уиски, леки жени и много купони. По-добре сам, отколкото въобще дори да пробва.  По-добре така , отколкото с наранено сърце. За по-лесно…

„Наздраве”- каза му седящият до него и се опита да погълне парещото уиски едвам едвам. Беше точната противоположност на приятеля си. Чакаше принцесата от приказките, като че ли тя щеше да падне от небето. Стената , която беше поставил около себе си беше толкова висока, че едва ли някоя можеше да  я  премине, Чакаше ли , чакаше … не разбираше какво прави приятелят му все с различни момичета, но той беше този ,който и на една не даваше шанс. Самотата беше част и от двамата, но единият си криеше зад принципите си, а другият зад стъкленото вече почти празно шише.

  Срещу невъзмутимият красавец с висок морал седеше и флиртуваше къдрокоска. Ех , този весел и закачлив смях, какво ли се криеше зад него.Момичето с непоклатимия характер, страстна, властна, непокорна, готова винаги да се изправи срещу  света. Но какво ли знае светът за нея, не виждаше сълзите й късно вечер, не чувстваше болката и , болката от липсата му, болката от това, че наранява този, който я обича, заради този, който и обърна гръб. Вечер лежеше и прегръщаше  eдиният, а когато обърнеше гръб … сълзите бликваха „какво правиш сега?дали и ти си мислиш за мен?”. Знаеше, че не трябва да мисли за него, не трябва да му звъни и да го чува, но онова чувство вътре я караше да продължава да го прави.Бе готова на всичко само за една негова целувка, за един негов поглед.

  По същото време едно друго момиче лежеше до приятеля си.Определено тя разбираше много добре своята приятелка.Гаджето й  вече беше заспало, а тя ли ,тя тъкмо осъзнаваше какво е направила предната вечер. Дори тя не знаеше, защо е изневерила на човека, който дава всичко за нея ,дали й липсва нещо или поради друга причина.  Онова чувство на свобода или лудата, дива, страстна тръпка , която изпитваше към най-неправилния мъж, знаеше , че никога няма да го има изцяло за нея, вече дори не я болеше, но липсата на пеперудите в корема или на дивотиите, които вършеше преди я убиваха малко по малко . Тя обичаше ,човека до себе си, ценеше го , ревнуваше го, обичаше  го, но това не беше любов като по филмите, а онази любов на привързаност и приятелство . Нямаше да го остави, той беше важен за нея , не искаше да го нарани , но не можеше сама да се спре…Дори не се замисляше как след кратък телефонен разговор , беше навън с някой друг. Без угризения. Нямаше какво да мисли.Просто го правеше. Тя лежеше, замислена за собствените си погрешни действия и не чуваше как тупти нараненото сърце на нейния приятел. Човек винаги просто знае ,когато не е единствен. Той знаеше, че тя не може да бъде вярна, че някога ще се изкуши да бъде с друг, но не можеше да направи нищо. Освен да я обича такава каквато  е и да замълчи…поне тази нощ.До следващият звън на мобилният й телефон.

  Минава 22 часа , музиката докрай, чашите до горе…Винаги имаше един човек, който повдигаше настроението на всички. Забавен ,дори и когато не се опитваше. Нямаше човек, който да не се усмихне в неговата компания. Но и той като всички беше леко  тъжен. Мислеше си за поредното разочарование, което е изпитал с красивата брюнетка,която се запозна.Вече дори не му пукаше.Самият той се чудеше какво иска-дали да е с някоя или просто да се забавлява. Сам се заблуждаваше , че е второто. Добрите момчета с такива големи сърца, като неговото ,имат нужда да обичат, да дават и да получават обич и топлина. А той, бягаше сякаш от себе си и всячески си опитваше да се прави на такъв какъвто не е – лошото момче. А ние , момичетата, винаги усещаме, когато някой не е себе си…

  До него друг обмисляше какво да прави с живота си. Не беше готов да се раздели с приятелката си, но не беше готов и на по-сериозни стъпки. Не искаше да я нарани, но не чувстваше това, което и в началото. Държеше на нея, но искаше свободата да прави каквото иска и да се забавлява без някой да му държи сметка. Труден избор… И ето лек флирт нямаше да навреди нито на него, нито на момичето до него.

  А тя вятърничава, забавна, весела , чаровна. Днес щеше да се кикоти и да флиртува с един, а утре щеше да е друг. Не че правеше нещо с тях , не , просто имаше нужда да бъде харесвана и ухажвана. Ей така за развлечение , да не и е скучно. Някои харесваше и я отхвърляха, други я желаеха, а тя с ледено сърце без капка жал , разбиваше мечтите им. Такава си беше тя. Но всъщност и тя имаше нужда от любов ,защото дълбоко в душата си беше романтична, нежна.Искаше да получава цветя, искаше да прегърне някой през нощта, да обича и да е обичана. Като всеки от нас. Малкото вятърничаво момиче със заразяващата усмивка…ето я натискаше „изпращане”. Не се сдържа, трябваше да пише точно на него, защото знаеше ,че иска него и никой друг. Поне в този момент…

   Питате се аз коя съм  и къде съм? Аз съм тази, която наблюдава, аз съм тази с маската. Маска, като на всички тези хора. Всички сме различни, с различен живот и драми.Но общото е че искаме едно и също- да обичаме и да бъдем обичани. Някои се страхуват да не бъдат наранени и затварят сърцето си, други се страхуват от самотата и предпочитат връзка без любов пред това да са сами, трети се страхуват да не наранят, хората които ги обичат, но не осъзнават как без да искат правят точно това. Животът е сълзи и смях, болка и радост , любов  и омраза, страхове , радости, мъка, усмивки, ярост, ревност , но за да усетим хубавата и  сладка страна на живота, трябва да имаме смелостта и да поемем риска да се гмурнем в него.