Блог

Благоевградско момиче, поръчано от сайт за компаньонки е със условна присъда след като е обвинена за кражба от клиент, който я извикал на адрес. Две момчета от кв. "Струмско“, Благоевград са си поръчали компаньонки, за да се позабавляват с тях по време на щур купон в дома на едно от момчетата.

Първото обаждане към сайта за момичета за секс развлечения е регистриран в 02:00 часа след полунощ. Тогава момчетата са се обадили на телефонния номер, публикуван в сайта.

След края на разговора поръчката била направена – две момичета отиват на адреса, където се е развилнял купонът. Сумата, която  е договорена в разговора, е 100 лв.

Какво е продължението на историята?

Момичетата отиват на адреса, на който са извикани, но уви – на момчетата не им допада начинът, по който изглеждат компаньонките, които са поръчали от сайта в Интернет. Следва отказ от страна на момчетата да заплатят това, което дължат и очаквано започва люта разправия.

Момичетата отправили сериозна заплаха към момчетата, че ако не им се заплати сумата от 100 лв. за това, че все пак са се ангажирали да ходят до адреса, последствията ще бъдат опасни. Кулминацията на историята идва тогава, когато едно от момичетата се възползва от разиграващата се кавга и пребърква едно от момчетата.

Уловът на компаньонката е 200 лв., портмоне с лични документи и мобилен телефон. Всичко измъкнато тя прибрала при себе си тихомълком и двете тръгнали да се качват обратно в такси.

В този момент жертвата на кражбата се усеща, че много от важните му неща липсват и хваща момичетата тъкмо навреме преди да са се качили в колата. Продължават още разправии, но момичетата отричат да са взимали каквото и да е и успяват да се измъкнат с таксито.

Следващата глава от историята

Пътят на момичетата ги отвежда до магазин за алкохол и цигари, където крадлата получава обаждане от своята жертва и получава молба от него да върне взетите неща. Тогава тя оставя вещите, които не ѝ принадлежат, но взима за себе си сумата от 200 лв., която се е намирала в портмонето.

След това съвестта на едното от момичетата се обажда и звъни на жертвата на кражбата, за да му каже къде са нещата му. Връща се до адреса, взима мъжете и ги води до денонощния магазин, където вещите се връщат на собственика им.

Компаньонката, поръчана по Интернет, връща и сумата от 200 лв., когато полицията започва разследване по случая. Крадлата получава 6 месеца условно, тъй като имуществените вреди са поправени, а лицето няма предишни провинения.

Идва един момент и ти чука на вратата.

Отваряш я, а той ти казва - потърси я,

ще я намериш!

Започваш да се луташ из улиците 

на квартала в търсене на нея, 

на истината, а не на хазартната игра.

След известно време обикаляне

в своя доста добре познат район,

мислиш си, че си я открил,

минават секунди, минути, часове,

дни, седмици, години...моменти,случки... 

Изведнъж всичко се срива,

превръща се от една голяма любов в пепел.

И разбираш, че отново си се заблудил,

отново си бил вкаран в проклетия хазарт

от който не можеш да се измъкнеш...

Отново идва същия момент,

започваш да бягаш след нея,

като си мислиш, че отново е истинската.

След толкова мъчение, тя става твоя, 

а дали краят няма да е за пореден път поука..?

Меди Сали

Случвало ли ти се е да усещаш ревност, когато приятеля ти разговаря с други момичета? Тревожиш ли се, че вашата връзка се задушава от страховете ти? За да спреш да бъдеш прекалено ревнива и да се превърнеш в гадже-мечта, следвай тези препоръки.

Научи се да се чувстваш сигурна. Повечето чувства на ревност идват от чувството за несигурност и мисълта, че някой друг може да направи твоя приятел по-щастлив. Запомни, че твоя приятел е избрал теб, а не някоя друга. Спри да бъдеш обсебена за неща като своето тегло, височина или за начина, по който изглеждаш, защото тази постоянна негативност е в тежест, за теб и за твоя приятел. Още повече, че прекаленото показване на несигурност може да отблъсне хората, а страховете ти да се сбъднат. Приеми себе си такава, каквато си. Приятеля ти има причина да е с теб и очевидно те намира за привлекателна, а и освен това трябва да знаеш, че никога не трябва да позволяваш мнението на някой друг да повлияе на твоето мнение за теб самата.

Трябва да преодолееш нещата, които са те наранявали преди. Повечето хора имат този проблем и много от тях позволяват на тези проблеми да се пренесат и в новата им връзка с друг човек, като гледат на новия си партньор с подозрение или като затормозяват връзката по други начини. Ако трябва, научи се как да се справяш с емоционалната болка, така че да се чувстваш по-добре и да можеш да виждаш връзката със своя приятел такава, каквато е.

Много хора нямат възможността да наблюдават добри примери за здрави връзки при своите приятели, семейството или родителите си. А да имаш лоша връзка с някой може да наруши добрия баланс в живота ти и да ти попречи да вярваш в себе си

Прецени колко стабилна е вашата връзка. Дори ако си допускала грешки във вашата връзка, това не означава, че трябва да пренебрегваш грешките на своя приятел, за да се отърсиш от чувството си за вина. Възможно е твоите чувства, които са излезли извън контрол да са резултат от опитите ти да подтиснеш собствените си емоционални инстинкти. В една връзка, действията на двамата определят каква ще бъде тя. 

Осигури пространство за своя партньор. Ако му ходиш по петите, отправяш му обвинения и така се конфронтираш с него или шпионираш нещата, които прави в интернет, трябва се разбереш, че не трябва да нарушаваш личното му пространство по такъв начин. Вместо постоянно да го дебнеш и да бъдеш най-ревнивата приятелка на света, излез с приятели, посети някое интересно място и просто се отпусни. Недей да правиш това под формата на отмъщение или нещо подобно, идеята не е да налагаш някакъв вид наказание и да го караш да иска прошка от теб. Целта е да си дадете взаимно кратка почивка, за да изпуснете малко парата, да погледнете нещата в перспектива и най-важното да запазите връзката си.

Сега трябва да вдъхнеш нов живот във вашата връзка. Започни като осигуриш добър баланс между това да осигуриш на партньора си достатъчно лично пространство и по-доброто прекарване на времето, в което сте заедно.

Едно от нещата, които привличат един човек към друг е загадъчността и ако през цялото време обсипваш приятеля си със съобщения или обаждания, няма да бъде особено вълнуващо. Разпредели по-равномерно времето, което прекарваш с партньора си и времето, през което си с приятели и дай възможност на приятеля си да направи същото. Занимавай се и с нещата, които са ти интересни или бъди отворена към нови неща, с които да се занимаваш, ако прецениш, че са подходящи за теб. След като и двамата си припомните какво е да си липсвате един на друг, прекарвайте по по-добър начин времето си заедно, като заминете на екскурзия или направите нещо ново като някакъв вид танци или друго интересно занимание.

Общуването между двамата трябва да се подобри и това е нещо, върху което и двамата трябва да положите усилия. Много проблеми във връзките между двама влюбени могат да бъдат преодолени или избегнати, ако партньорите се научат как да общуват по-добре помежду си. За по-добро разбирателство е важно да знаете как да започнете разговор по неприятна тема, без единия да поставя другия в отбранителна позиция. Не използвай шокиращи обвинения като "ти май ми изневеряваш". По-добре би било вместо това да кажеш: "притеснявам се, когато стоиш до късно навън и не ми казваш къде си и колко време ще се бавиш".

Бъди честна, когато става въпрос за твоите мисли и опасения, вместо да задържаш всичко в себе си и някой ден просто да не издържиш. Научи се да се доверяваш. Трудностите в доверието между двама ви могат да те накарат да се побъркаш. Замисли се, в кого нямаш доверие, в приятеля си, в неговите приятели или в себе си? Няма нищо лошо в това да осъзнаваш, че все още не вярваш в себе си за любовта или усещаш заплаха от страна на други момичета. Можеш да овладееш тези неща. Просто свикни да вярваш на приятеля си и това ще бъде добре и за двамата.

Писала си му съобщение, а той не ти е отговорил? Какво толкова... Да се вманиачаваш с такива неща може да бъде досадно, по-добре просто се отпусни, без да очакваш моментален отговор на всяко съобщение, което му изпращаш. Остави го да ти отговори когато има възможност. Не му се обаждай, само за да провериш дали все още е там. Поеми си дълбоко въздух и издишай.

Никога не му казвай да не ходи на определени места. Част от ревността е желанието да контролираш. Като се съобразиш с правото му на свобода, показваш, че му вярваш, а така вероятността той да те уважава е много по-голяма. Ако има нещо, което те обезпокоява, може да повдигнеш внимателно въпроса и да поговорите. Може да споменеш, че не ти е приятно, когато говори с определени момичета или да му кажеш честно за поведението, което той има и което те обезпокоява.

Не реагирай твърде бурно и не прибързвай с обвиненията. Просто кажи как се чувстваш и ако той те уважава, ще се опита да оправи нещата. Ако проблема е в твоя приятел, трябва той да положи усилия и да направи нещо за заздравяването на вашата връзка. Ако не може или не иска да го направи, може да го зарежеш и да намериш някой по-подходящ за теб.

Защо всички момчета искат едно и също-секс? И защо всички момичета обръщат по-вече внимание на външната красота? Това ли е най-важното нещо, което може да ви дадат? Защо не виждате, че не секса, а любовта е в основата на една връзка..?
На всички нас ни трябва любов, подкрепа, близост, щастие, опора и сила.. А именно тези неща няма как да получавате от любовта за една вечер и от лошите момчета.. Но после се питаме..защо страдаме нали? Защо имаме разбити сърца..?
Хей момчета..спрете да търсите любовта на грешни места.. Не може да я намерите между краката на някое момиче..
Хей любов..и ти си виновна! Винаги закъсняваш, никога не идваш на време и си тръгваш бързо,оставяйки след себе си огромна болка и едно разбито сърце... Ей заради тази болка, много от хората избират плътските удоволствия вместо любящо и разбито сърце..
Хей момичета и вие не сте светци.. Стига сте търсили любовта в мускулестите момчета или пък момчета със сини очи..а после се оплаквате като ви разбият сърцето нали?
Не гледайте само външната красота.. Оглеждайте се на около.. Не бъдете слепи.. Отваряйте сърцата си.. Любовта е навсякъде...

Когато плачеш аз ще изтрия всичките ти сълзи. Когато викаш аз ще се боря с всичките ти страхове. Аз държах ръката ти през всичките тези години, но ти все още имаш всичко от мен!!!

Въпросът е там, че ти не го оценяваш. Аз ти давам всичко и бих направила каквото е нужно за теб, а ти дори не забелязваш това. Какво повече трябва да направя, за да привлека вниманието ти? Нима аз съм толкова не значима за теб? Бих дала всичко за теб, а ти какво? Даваш ми фалшива любов, много поводи за тъга и смачкваш егото ми. Знай, че при мен това няма да продължи дълго. Накрая всичко се връща. Въпросът е там,че ти няма да си подготвен, защото си свикнал от мен само да бъда добра с теб и да ти прощавам всичко. Хората се променят когато постъпят лошо с тях.
Всичко се връща рано или късно ...
А ти дали ще си готов?

Дъждовна вечер, градът спи. В главата ми отново се прокрадват мисли за тези очи, невижданите. Толкова много искам да те видя, поне за миг. В сърцето ми горят надежди, че един ден всичко, за което съм отделяла часове от нощите безсънни, ще се случи. Най-щастливият ми ден ще бъде този...да стоя пред теб, да те гледам в очите, да галя лицето ти, да целувам устните ти. Всичко друго в този ден ще е без значение! Единственото важно ще бъде, че съм изпълнила най-голямата си мечта - да бъда до теб!
Казват, че ако си буден в 3 часа през нощта, то или си влюбен, или самотен...е, за себе си не съм сигурна, може би и двете. Имам лошия навик да мисля за теб преди да заспя, всяка вечер едно и също. Кажи ми, не съм ли глупачка? Въпреки, че всеки път се случва едно и също, продължавам да се боря за нещо, в което няма смисъл...но знам ли, казват, че мечтите стават реалност!

 

Ето, че вече беше ден. Слънчевите лъчи надникнаха през прозореца и се заиграха с клепачите ми. Бягаха по лицето ми стремейки се да ме върнат в реалността. Притворих очи и осъзнах, че утрото е настъпило, сърцето ми отново се разби. Погледнах към часовника и се заслушах, сякаш стрелките се гонеха и ми напомняха, че ми остават няколко часа... тик-так, тик-так... няколко часа до полета му... тик-так, тик-так... няколко часа и щеше да бъде неин, щях да го загубя безвъзвратно. Мисълта ме накара да подскоча. Ами, ако все още нещата могат да се поправят?! Набързо се облякох и затичах към летището. Трябваше да му кажа, че го обичам, че не искам да живея без него, че не минахме през всичко това, за да се откажем! Някъде там, докато тичах борейки се до последно осъзнах, че това не е филм. Животът ни не беше написан сценарий... Ами, ако въпреки всичко се качи на самолета? Няма ли да боли повече? Може би там ще е по-щастлив, може би тя го обича повече, може би така трябва... Изтрих сълзите си и закрачих към вкъщи...

 В еволюцията на целия свят едно същество се отделя от останалите- хомо сапиенс.

Интересното в това животно е че то не се развива така, както останалите живи създания на планетата Земя, а има своя собствена еволюция, която ние я наричаме прогрес. Много ми е интересно обаче дали наистина това е развитие нагоре или по- скоро пропадане. Най- малкото чрез нашите велики изобретения ние притискаме останалите  обитатели на този свят и унищожаваме природата.

  Но това е изтъркана тема. Нека се съсредоточа конкретно към индивида.

 Приоритетът на човека (по- скоро на повечено от нас) е да просперира в професията си, да натрупа състояние и вероятно да се ожени и да продължи своето поколение. С едно изречение аз представих целия живот на хората на тази планета. Сега, няма да коментирам какво се случва след като умрем, тъй като тази тема е твърде абстрактна. Но тук изниква друг въпрос- какво иска човекът за себе си като изключим гореспоменатите изисквания?

 Всеки индивед има мечти. Някои от тях са дори леко фантастични. Но пък няма човек, който когато легне в леглото си, да не си представя неща, които дълбоко в себе си желае. Малките деца си представят как Дядо Коледа ще им донесе така искания Трансформър или новата кукла Барби. Тийнейджърите пък си представят момчето или момичето, което харесват. За възрастните хора не съм много сигурна, но може би сънуват свят без данъци, такси, неплатени застраховки или ипотеки, нова кола, къща, компютър или дори една малко детенце. Няма човек буз без душа, жадна за удоволствия. Но когато се събудим ние отново сме в реалността, пропита от трудности, грешки, болка, мъка, загуба. И отново и отново ние се сблъскваме със своите демони и се борим да достигнем недостижимото- пълното щастие.

 Но какво пък? Нали това е животът? Хайде сега да се ориентираме към една по- философска тема. Хората се предполага, че са социално животно. Те не живеят сами, а в групи, наречени семейства. Повечето от нас създават приятелства с членове на други семейства. Приятелството се очаква да бъде една връзка между двама или повече индивиди, която да прави живота по- лесен или поне по- весел. Приятелите си помагат, подкрепят, прощават и защитават. Хахаха, или поне се очаква да правят това. Но всъщност във времето, в което живеем, тоз идеал някакси не съществува. Отдавна е изгубето онова чувство са чест, дълг и отговорност. Днес хората обръщат гръб на своите ``приятели`` толкова лесно и без чувство на вина. Ние се предаваме и нараняваме, а след това забравяме. Думата приятел сега е свързана с това двама души да се съберат по чашка ракия, да се посмеят и да се разделят. Естествено това не звучи толкова зле, но никой не си признава, че това го прави единствено по егоистични подбуди. Той не се събира с приятели за нещо повече, отколкото да позанимава самия себе си. Нека бъдемчестни един с друг. Защо наистина излизаме, за да се съберем? Наистина ли звъним на онзи познат, който не сме го виждали от години, защото ни липсва или просто не знаем какво да правим днес, разгледали сме телефонния указател на джиесема и сме видяли това име. Всъщност на хората не им пука за никого, освен за себе си.  Душата ни се е смалила до такъв размер, че ние сме забравили да я храним и тя едва живее в нас и леко потрепва в опит да ни накара да си спомним за нея. Докато ти, човеко, четеш това, си казваш: Това не се отнася за мен!``, запитай се кога за последен път си плакал за някой друг освен за себе си? Кога си се усмихнал на напълно непознат, просто защото искаш да споделиш доброто си настроетие с другиго? Кога си дал късче хляб на кльощавото улично куче, свило се в някоя канавка?

Ние, великите господари на света, сме едни празни обвивки, които не помнят какво е наистина да живееш. Съществуваме по инерция , която ни дърпа напред, но не и нагоре. Някой ще каже: Ами любовта? Нима не се обичаме?``  Ооооо, обичаме се, но отново по чисто егоистичен начин. Нашето поколение е забравило, че когато нещо се счупи, то се поправя, а не се хвърля.

 Днес младите хора се ``влюбват``, преминават заедно през прекрасни моменти, а когато си омръзнат ( а това се случва почти винаги) те се разделят и се забравят. Нима греша? Хайде, читателю, замисли се са някоя твоя ``любов``. Може да е от вчера или от преди години, но да е минала. Сега потърси онези чувства, които си изпитвал тогава. Спомняш ли си? А усещаш ли ги? Усещаш ли онова топло гъделичкане, което преди чувстваше, когато го/я погледнеше в лицете и онези очи, които те гледаха с любов и копнеж. Спомняш ли си ръцете, които те обгръщаха и те притискаха, сякаш се страхуваха, че ще избягаш? Спомняш ли си, читателю, как си мислеше колко си щастлив, колко я/го обичаш? Спомняш си значи...А чувстваш ли ги отново? Не? Нормално. Това е защото си се заблуждавал.  Истинските чувства никога не умират. Обичта към майката е истинска любов. Но не и това, което си мислил, че чувстваш с онази твоя така наречена любов!

 И така всеки ден осъзнавам, че такова нещо като истинско приятелство или истинска любов е също толкова реално, колкото чудовището под леглата на малките деца- вярваш, че е там, но всъщност го няма. Твърде скептично ли звучи? Може би. Може би аз греша и просто не съм открила истински приятел и реална любов. Но сега за мен те не съществуват. Засега аз съм сама на този свят и чакам да дойде онова, което си представям преди да заспя.

 Разкажи ми историята за слънцето,което обичало луната толкова много,че всяка нощ умирало,за да може тя да диша...


 Тя се връща.Винаги се връща.Връща се през пролетта и остава до лятото.Всяка пролет и всяко лято.Идва през пролетта заедно с птиците и разцъфтелите дървета.Началото на всяка пролет.И си тръгва,точно когато плодовете заместват цветчетата-началото на лятото.Винаги.Идва с красотата си,която би могла да завладее света.С цялото си съвършенство и ме кара да се влюбя в нея.Всяка пролет.А аз се влюбвам,въпреки че знам какво ще последва.Всяка пролет.Винаги.А щом настъпи лятото си отива.Толкова бързо,колкото е дошла.Всяко лято си отива и ме оставя сам да ближа раните си.И точно тогава,когато съм я забравил,тя се връща,защото отново е пролет.Всяка пролет.Всяко лято.Всяка година.
 Мислил съм да избягам от нея.Да се скрия някъде и никога да не се върна там,но осъзнах,че няма смисъл.Тя ще ме намери.Тя винаги знае къде съм.Просто знае.Усеща мен и местонахождението ми,така както аз усещам нея.Винаги.Чувствам я.Тя лепне по кожата ми,пълзи по вените ми.Живее в мен.Чрез мен.Тя е с мен навсякъде и точно заради това винаги знае къде съм.
 Когато някой ме попита коя е тя,винаги казвам:"Човече,трябва да я видиш,за да разбереш."Това,разбира се е лъжа.Самият аз не знам коя е.И всеки път когато я видя съм по-объркан от преди.
 Често съм мислил ,че е пролетта.Все пак тогава идва,нали така.С птиците.И е красива колкото нея.Но пролетта трябва да носи радост на хората,а тя ми носи единствено тъга.
 Тя държи света ми в ръцете си.В дългите си и тънки пръсти,като на пианист.Тя е всяка една моя причина да дишам,или да не го правя.Тя е пред мен.Тя ме гледа.Тя знае,че е всичко за мен.Тя ме измъчва,вижда как плача и се усмихва на сълзите ми.Тя иска да ме боли.Иска да ме наранява,само за да чуе как викам нейното име.Тя ме мрази.Мрази ме повече от всичко и от всеки.Мрази ме,така както може само тя и само мен.Тя иска да ме убие.Да изтръгне сърцето ми и да го къса парче по парче,докато не остане нищо от него.Тя иска да плача.Това е смисъла на живота и.Иска да гледа как плача,за да може да умре щастлива,да е живяла пълноценно.Иска да събере сълзите ми в шепите си и да ги хвърли на вятъра.Тя е луда,тотално откачена и го знае.И се гордее с това.Тя иска да ме унищожи,да ме раздели на молекули и да ги изгори една по една.Да ме убие...Бавно...Брутално...Мъчително...
 Това е тя- саркастична,иронична,злобна и брутална кучка.
 Тя е толкова красива.Всяка година става все по-красива,всеки път,всеки ден.
 Помня първият път,когато я видях.Помня сякаш е било вчера.Беше облечена със синя рокля.Никога няма да забравя тази рокля.Беше съвършена.Идеална.Сякаш беше направена специално за нея.Сякаш винаги е била с тази рокля.Някак се сливаше с нея.
 После видях лицето и.Помня го и до днес.Ще го помня и до смъртта си.Големите сиви очи,пълни със злоба.Толкова много злоба.Кестенявата коса,която падаше на тежки букли пред лицето и.Стигаше чак до кръста и.Беше като видение.Идеална.Тяло,за което би завидяла дори Барби.Лице,за което би завидяла дори Мерилин Монро.Походка,за която би завидял всеки супер-модел.
 Тя мина покрай мен с движенията на котка.Погледна ме.Тогава видях колко красива е всъщност.Злобната гримаса и сенките под очите не можеха да скрият тази красота.Нищо не би могло да я скрие.

 Тя има свой стил,свой характер,свой аромат.Аромата и.Или ароматите и.Тя мирише на мента и други приятни неща.Тя ухае на сол и на карамел,на шоколад и на оцет,на цветя и на пръст.Ухае на всичко.Косата и мирише на море,ръцете и-на ванилия.Всяка част от тялото и си има собствена миризма.А всички тези миризми се блъскат.Бият се.Така се получава една смесица- нейния собствен аромат.Аромат,който бих сравнил единствено с ароматът на секс.
 Обичам да я гледам когато излиза от банята,увита с хавлия.Обичам да гледам разрошената мокра коса.Да виждам как от всеки кичур пада по една капка.Искам да събирам тези капки в шепите си .По кожата и също има капчици вода.Изглежда сякаш са залепени кристали.Красиво е!Сякаш тези капки винаги са били там,и винаги ще бъдат.А това ме натъжава,защото няма да мога да ги изпия с целувки.
 Тя е нежна,като песен на Браян Адамс.Тя всъщност е просто една от многото.Не би трябвало да е по-различна от другите.Трябва да е като тях,но не е.Тя е странна,различна.
 Тя...Нейното име.Тя няма име,а има и хиляди имена.Винаги когато чуя или кажа едно от тези имена сърцето ми прескача един удър.Това ме наранява.Точно заради това съм и дал друго име.Казва се Тя.Това е!Просто Тя!
 Тя е топла и студена.Тя е силна и е слаба.Тя е и не е...Тя прави всичко по неин начин.Грешен начин.Тя може всичко и не може нищо.Това е тя.Винаги е била такава и винаги такава ще бъде.
 Всяка пролет се моля да не идва,но тя все пак идва.Всяко лято се моля да остане,но си тръгва.Всяка пролет...Всяко лято...Всяка година...
 Винаги...
 Тя...

Скъпи, помниш ли как ми обеща да гледаме заедно изгрева на слънцето? Да, онези оранжево-жълти, първи лъчи, след които започва нов ден. Усмихваш се под слънчевите лъчи и очите ти грейват, когато знаеш, че човекът, без когото не можеш е до теб. Така си представих нещата аз, така исках да бъдат. Да стоим двамата на плажа и да наблюдаваме зараждането на новото, неизживяното. Да се гоним боси по пясъка, да се радваме на вълните в буйното море. Две толкова противоречиви неща - пясък и вода, също като нас...преплитат се и се превръщат в една цяла, завършена картина. Но уви, обещанието ти отново остана неизпълнено, отново предаде една част от мен и сърцето ми, което тайно копнееше, всичко това да се превърне в реалност някой ден. Недей, не се опитвай да поправиш стореното, счупена чаша можеш да поправиш, счупено сърце - не!