Loading...

Социалната мрежа на България

Блог

Резултати от търсене по таг: "димитър белелиев"
Системата намалява риска от аварии в електрическите централи

Система, която намалява риска от аварии в електрическите централи, спечели наградата „Иновативен български продукт 2015” на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Vibro Health+ е разработена от „Централна енергоремонтна база” ЕАД (ЦЕРБ). Благодарение на системата, специалистите могат да забележат зараждащите се повреди много по-рано, а предприятията да предприемат превантивни действия.
още по темата

По този начин се предотвратяват скъпоструващи забавяния на производството, разходите за техническа поддръжка на въртящи се електрически машини може да намалеят до 40%, а авариите – наполовина.

БАСЕЛ отличава ежегодно български компании за създаване на иновативни продукти. През 2015 г. за първи път бе връчена само една награда в тази категория.

Това би намалило разноските за поддръжка от 30 до 50%, разказва инж. Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ

Инж. Димитър Белелиев има 15-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АДЗавършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии. 

-  Г-н Белелиев, какво е състоянието на енергийните съоръжения в България?

Състоянието на мощностите в България е на едно сравнително добро техническо равнище. Основната причина за това е ниската натоваряемост, поради невисока консумация на електрическа енергия в страната и малък дял на износ извън нея. Водноелектрическите централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото състояние е аналогично.

Повечето от централите правят необходимата техническа профилактика и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии.

- Каква част от тях се нуждаят от подмяна?

Едно съоръжение се нуждае от подмяна, когато не е ремонтно пригодно. Ремонт означава една цялостна подмяна на съоръжението. Смея да твърдя, че е по-ефективно да се ремонтира един трансформатор, произведен преди 30-40 години, да се увеличи мощността му, отколкото да се закупи нов. Навремето политиката е била такава, че е влаган много повече метал в производството на трансформатори, правени са много по-защитени от всякакви технически смущения. В същото време новите трансформатори започват с дефектите още на 4-та - 5-та година. При тях сякаш всичко е изстискано, за да се получи по-ниска цена

С колко време ремонтите удължават живота на съоръженията?

Всичко е строго индивидуално и зависи от конкретния случай.  В практиката си сме имали случаи, в които един трансформатор среден клас напрежение, след като бъде ремонтиран, може да работи пълноценно още 30-40 години и спестява милиони, в сравнение със закупуването на нов.

- Кои са най-силните ви пазари?

Над 70% от дейността на ЦЕРБ е в чужбина и основно в балканските страни. През последните години изпълняваме много проекти по поръчка на националната електрическа компания на Гърция. Работим също в Македония, Албания, Босна и Херцеговина. За спечелването на тези проекти участваме в конкурси, където се съревноваваме с големи световни имена в бранша. Успяваме да печелим международните проекти, благодарение на големия си опит, добрите експерти и конкурентните цени, които предлагаме. Работим и като подизпълнители на световни имена в бранша.

- Как могат да се намалят разходите за ремонт в енергетиката?

Един от начините да паднат разходите за ремонт е, като се обърне повече внимание на превантивната диагностика и се въведат модерни методи в тази посока. Такъв един метод е наблюдението на машините от разстояние.

- Как се осъществява наблюдението на състоянието на машините от разстояние?

Машините могат да се следят от разстояние чрез вибрационен онлайн мониторинг. Това е сравнително нова тенденция в поддръжката в енергетиката, която е много популярна в Западна Европа, а сега навлиза и у нас. Когато съоръженията започнат да влошават техническото си състояние, първият показател за това е промяната във вибрациите. Отчитайки тази промяна, се откриват зараждащи се повреди в много ранна фаза и се извършват необходимите превантивни дейнствия, като по този начин се предотвратяват тежки ремонти и аварии.

В ЦЕРБ разработихме собствена технологична система, която да извършва наблюдение и диагностика на вибрациите на генератори 24 часа в денонощието. За целта изградихме и център за данни (data centre), чрез който гарантираме непрекъснатата онлайн връзка, която ни е необходима за осъществяване на услугата. Ние сме единственото предприятие в България, което използва мониторингова система собствено производство, както и единствените, които предлагат цялостна услуга в тази област – освен самия дистанционен контрол и диагностика, нашите специалисти анализират данните и отстраняват повредите, когато това е необходимо.

В момента разпространената практика в българските централи, с малки изключения, е да се разбира за технически проблем, когато се е стигнало до повреда на машината или до аварийно спиране. Това постепенно ще се промени, тъй като въвеждането и използването на онлайн вибрационен мониторинг е в пъти по-евтино в сравнение с разходите за отстраняване на сложни повреди. Енергийните предприятия могат да намалят разноските си за поддръжка с от 30% до 50%, ако въведат този нов метод.

Неотдавна ЦЕРБ стартира два пилотни проекта за дистанционен мониторинг и контрол – в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и в предприятие ВЕЦ към НЕК.

- Средно колко български компании на ден имат машинни повреди?

Трудно ми е да цитирам данни за България, но според неформално проучване сред енергийни експерти от Украйна, Русия и Румъния, всеки ден в близо 300 компании има машинни повреди, удължени ремонтни срокове и скъпи забавяния на производството. Потенциалът на пазара на дистанционен мониторинг в Румъния се оценява на близо 5 милиона евро, в Украйна - между 5 и 20 милиона евро, в Русия – над 100 млн. евро.  Пазарите в България, Сърбия и Македония също са много перспективни. Това се дължи най-вече на амортизацията на оборудването и съоръженията в енергетиката, добивната промишленост, металургията и машиностроенето и необходимостта от диагностика. Всеки един от трите пазара се счита с потенциал от около 1 млн. евро. 

- Какво е състоянието на ТЕЦ Марица-Изток 2?

Техническото състояние е добро, тъй като дружеството изпълнява инвестиционната си програма за рехабилитация и модернизация, в резултат на което се повишава мощността и ефективността на централата.

- По какво се различават държавната ТЕЦ-2 и двете американски централи (оборудване, техника и други)?

Основната разлика в оборудването на централите е, че ТЕЦ-2 и КонтурГлобал са с техника на руското предприятие „Силови машини”, докато съоръженията в AES Гълъбово са по-нови и са производство на френската фирма „Алстом”. По-високият клас техника дава по-голяма сигурност и надеждност, но при добра техническа поддръжка по-старите съоръжения също могат да бъдат достатъчно ефективни. И трите централи са в добро техническо състояние.

- ЦЕРБ спечели проект за ремонт на най-големия ВЕЦ в Албания. Какво ви помогна да надделеете над конкуренцията?

В проекта за ремонт на албанския ВЕЦ Комани ЦЕРБ  участва като партньор на една от най-големите компании в сектора - австрийската Andritz Hydro. Поръчката е на стойност 1 милион лева, а нейн възложител е Националната електрическа компания на Албания KESH.  Това не е първият проект, който изпълняваме за KESH.  Освен това имаме опит с подобни проекти в региона. Например миналата година спечелихме поръчка на гръцката Национална енергийна компания PPC на стойност 2 млн. лева за ремонт на един от генераторите на ВЕЦ "Кастраки". 

Разговор с Димитър Белелиев, Председател на Съвета на директорите на „Централна Енергоремонтна база“Системи за on-line monitoring намаляват разходите за ремонт на трансформатори

Уважаеми г-н Белелиев, бихте ли представили накратко Централна Енергоремонтна База?
ЦЕРБ е предприятие за ремонт на електрически машини в областта на енергетиката. Създадено е още през 1948 г. и е първото в България, както и най-голямото. Специализира се в производство, ремонт и поддръжка на въртящи се електрически машини и трансформатори.

От приватизирането на предприятието през 2001 година до сега постоянно инвестираме, за да подобрим качеството на извършваните ремонти. Само през 2011 г. вложихме около 800 000 лв. за модернизиране на високоволтовата изпитателна лаборатория, както и за закупуване на модерна преносима апаратура за извършване на ремонт и диагностика на съоръженията на място.

Разполагаме с единствената в България вагон-лодка за извършване на тежък извънгабаритен транспорт по Ж.П., както и мобилен IRD стенд за балансиране на въртящи се машини, който също няма аналог у нас.

Имаме около 160 квалифицирани служители и производствени помещения, разположени на 20 000m2.

Притежаваме всички необходими сертификати за качество и безопасни условия на труд. Работим с най-реномираните български и европейски доставчици. Изпълняваме поръчки на най-авторитетните предприятия в областта на енергетиката: AES, НЕК ЕАД, ЕСО, Е.ОН, ЧЕЗ Разпределение, Мини Марица Изток ЕАД, Лукойл, БДЖ, Свилоза, Public Power Corporation S.A. (националната електрическа компания на Гърция), Energo Pro Чехия, МЕТКА Гърция, ЕЛЕМ Македония и др.

Бихте ли споделили за читателите на списание ЕНЕРГИЯ какви могат да бъдат причините и повредите в силовите трансформатори?
В България наличният трансформаторен парк е в значителна степен с износен ресурс за живот. Наблюдава се процес на естествено остаряване на изолацията и влошаване на работните характеристики на трансформаторите. Така се появява опасност от възникване на повреди. Те могат да бъдат от различно естество: вътрешни къси съединения, пробив в електрическата изолация, повишаване на влагосъдържанието на маслото и твърдата изолация, прегряване на трансформатора, пренапрежение от атмосферен произход, дефекти в стъпалните регулатори и комутатори, дефекти в проходните изводи.

Как според Вас може да се намалят разходите от ремонти?
Разходите за ремонти могат да намалеят като се въведат съвременни системи за “on line” monitoring, които следят непрекъснато състоянието на трансформатора и по конкретни критерии показват какво трябва да се предприеме на ранен етап.

Също така, могат и трябва да се правят системни измервания на трансформаторите, които също на ранен етап да покажат какво е състоянието им и какви мерки трябва да се вземат, за да се избегнат сериозни повреди и големи загуби. Затова е добре да се прави системна диагностика, ремонт и рехабилитация на трансформаторите.

В заключение, смятате ли че бъдещите технологии ще сведат до минимум разходите на скъпо струващите машини и съоръжения?
Чрез въвеждането на съвременни системи за наблюдение на състоянието на трансформаторите, разходите могат да се намалят. Това са скъпи съоръжения и затова се стремим да се грижим за инвестициите на нашите клиенти. Разходите по ремонтите не могат да бъдат избегнати, но инвестициите в превантивни мерки могат да предотвратят аварии и непредвидени ремонти. Както при човека, превенцията винаги е по-добра от лечението. ЦЕРБ разработва нов високотехнологичен продукт за следене и анализ в реално време на вибрациите на въртящи се електрически машини и трансформатори.

Разговаряме с председатея на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база(ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев

Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения?

Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати.

Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар.

Оглеждатe ли се за поръчки навън?

За съжаление да. Трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата.

От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат.

Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия,  Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски.

Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите.

ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20.

След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.

Как оценявате 2013 г. спрямо предходната?

До голяма степен оборотите запазиха своето равнище.

Прогнозата ви за 2014 ?

Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа.

Кои са основните Ви клиенти ?

ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли.

Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО?

Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г.

Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми?

Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия.

Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции.

Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"?

Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години.

Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.?

Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма.

Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо  при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар.

Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители.

Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това?

Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата.  Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора,  не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи.

Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си?

Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа.

При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали?

Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор.

Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава?

За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение.

Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици.

Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти.

ani ansof Май 30 '14 · Коментари: 1 · Тагове: димитър белелиев

В следващите от 3 до 5 години страната няма да има нужда от нови енергийни  мощности, защото потреблението е ниско, председателят на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ) инж.

    Димитър Белелиев

http://cerb.bg/index.php?cerb=8&id=59.

Дружеството е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Създадено е през 1948 година, а през 2001 година е приватизирано.

Според Белелиев тенденцията в средносрочен план у нас е към закриване на големи мощности, като например ТЕЦ Варна, но дали в дългосрочен план са нужни нови централи – отговор могат да дадат икономистите, които да направят прогноза за развитието на индустрията и потреблението на енергия.

„Пълна заблуда е, че България е била, е или ще бъде енергиен център на Балканите“, коментира още експертът и посочва, че във всички останали държави от нашия регион строителството на енергийни мощности има положително развитие. В България на този етап обаче нещата са в застой.

Потенциал има строителството на водни централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия, както и когенарициите, свързани с производствения цикъл, и подобряване на мрежата, обясни още експертът. 

Г-н Белелиев, фокусът на всички в последните месеци е върху цената на тока, но каква всъщност е ситуацията чисто технически с големите енергийни мощности у нас?

Цената на тока и техническото състояние на енергийните мощности не винаги са в пропорционална зависимост. Състоянието на мощностите в България е на едно добро техническо равнище, за което способства по-малката натоваряемост на съоръженията, поради ниската консумация.

Всички водноелектрически централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото положение също е на ниво. Повечето от централите направиха необходимата подготовка за зимния сезон и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии. Така стоят нещата и с Електросистемния оператор (ЕСО). ЦЕРБ направи текуща поддръжка и сервизиране на трансформатори там, както и в ЧЕЗ и „Енерго-Про“. Генериращи мощности не са се ремонтирали тази година, но това е по-скоро свързано с липсата на голямо потребление.

По-сложен според мен е въпросът със състоянието на електроразпределителните дружества, където им бяха наложени доста рестрикции от страна на ДКЕВР, и имам известни притеснения, които се надявам да бъдат необосновани, че те не са изпълнили докрай необходимата техническа поддръжка, а са изпълнили само толкова, колкото им позволява финансовата рамка, наложена от комисията.

Минно-добивната промишленост е в традиционно лошо състояние, поради обективната причина – намаляло потребление на въглища.

Дружествата от нашия сектор, които се занимават с поддръжка и ремонт на енергийни съоръжения, не са в добро състояние, поради финансови причини и някои от тях, както РЕМОТЕХ, са в изключително тежко положение. Очаквам и други компании от сектора да ги последват, поради липса на работа.

Една от причините инвестициите в ремонт и поддръжка на съоръженията да се свиват до минимум е, че енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила, а вместо това пренасочват голяма част от средствата за ремонт към фонд работни заплати.

Какви са тенденциите в поддръжката и ремонта на съоръженията?

Все по-малко работа е една от тенденциите в нашия сектор. За съжаление поради силно намалялото потребление на електроенергия и сравнително неголемия износ, както вече споменах, електроцентралите и преносната мрежа не се натоварват достатъчно, и не могат да отработят необходимите часове за ремонт.

От друга страна непостоянният режим на работа, на който са подложени термичните централи и големите ВЕЦ-ове, собственост на НЕК, ще доведе до нужда от нашите услуги в недалечно бъдеще. Имам предвид, че заради големия брой мощности, произвеждащи електричество от възобновяеми източници, които работят в непостоянен режим (например фотоволтаиците през деня работят, а през нощта се изключват, а ветрогенераторите зависят от вятъра), се налага честа промяна на режимите на работа на електрическите централи като се увеличава и намалява тяхната мощност. Това води до по-голямо натоварване на мрежата и на производствените мощности, което пък увеличава вероятността за авариране и намалява ресурса на съоръженията.

По отношение на самите ремонтни дейности се откроява тенденция за автоматизация на процесите на мониторинг чрез дистанционен онлайн режим. Тоест чрез модерни системи дистанционно през интернет се следи непрекъснато състоянието на машините. Системата показва по конкретни критерии какво трябва да се предприеме на ранен етап, за да не се стига до аварии.

ЦЕРБ са единствените в България, които предлагат цялостна услуга в тази посока, която включва собствена система за дистанционен мониторинг, диагностика от специалисти и извършване на необходимите ремонтни дейности. Сред енергийните предприятия този начин на работа става все по-популярен, тъй като чрез него се вземат превантивни мерки, ремонтните дейности се планират, не се стига до аварии и се избягват големи производствени загуби, заради спиране на съоръженията. Както при човека, превенцията винаги е по-добра от лечението.

Имаме ли нужда от нови енергийни мощности?

Според мен в следващите от 3 до 5 години мощностите, които имаме, са ни напълно достатъчни. Въпросът е по-скоро дали в България ще има потребление на електроенергия, производство на продукции и промишленост, отколкото дали имаме нужда от енергийни мощности.Дори и след затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ при сегашното ниво на потребление, не са ни необходими нови мощности. По-скоро въпросът не е към специалисти в енергетиката като мен, а към хора, които биха могли да предвидят какво ще се случи в икономиката – дали ще се откриват производствени предприятия, които да потребяват енергия, или ще си останем едно потребителско общество, за съжаление, с много ниски доходи.

ani ansof Май 30 '14 · Коментари: 10 · Тагове: димитър белелиев

Разговаряме с председатея на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база(ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев

Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения?

Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати.

Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар.

Оглеждатe ли се за поръчки навън?

За съжаление да. Трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата.

От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат.

Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия, Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски.

Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите.

ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20.

След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.

Как оценявате 2013 г. спрямо предходната?

До голяма степен оборотите запазиха своето равнище.

Прогнозата ви за 2014 ?

Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа.

Кои са основните Ви клиенти ?

ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли.

Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО?

Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г.

Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми?

Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия.

Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции.

Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"?

Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години.

Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.?

Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма.

Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар.

Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители.

Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това?

Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата. Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора, не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи.

Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си?

Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа.

При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали?

Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор.

Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава?

За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение.

Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици.

Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти.

ani ansof Май 30 '14 · Коментари: 10 · Тагове: димитър белелиев

Оборудване за подстанция на Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД) беше превозено с единствената в България и на Балканите вагон-лодка. Тя е собственост на българското предприятие Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ ЕАД).

За да се осъществи транспортът с вагон-лодката временно беше преместена жп линията по главния жп път София-Бургас в участъка на влизане в подстанция Столник. Транспортът беше включен в националното разписание за движение на жп средствата като самостоятелен влак и се спазваха редица мерки за безопасност.

Транспортното средство за превоз на изключително тежки извънгабаритни товари по железопътни релси превози 2 системни автотрансформаторни фази 1 с общо тегло 200 тона. Съоръженията бяха натоварени от подстанция „Мизия”, Плевенско, и доставени в подстанция „Столник” в община Елин Пелин, собственост на ЕСО. Разтоварването и монтажа на тежките съоръженията беше извършен от опитен екип без кранова техника, по тъй наречения „такелажен път” (система от макари, ролки и стоманени въжета, с изграждане на временни скари и хидравлични крикове).

Превозването на тежки извънгабаритни товари по жп е в пъти по-евтино и по-екологично от автомобилния превоз с влекачи и ремаркета. Понякога дори по пътната инфраструктура е невъзможно да се превозват свръхтежки товари, особено когато маршрутът включва преминаване през мостове. За сравнение някои мостове издържат маса до 20 тона, докато вагон-лодката може да прекара товар до 250 тона по железопътните линии.

Вагон-лодката, произведена в Германия, може да транспортира всякакви товари с размери до 10 метра дължина, 3,4 метра ширина, 4.2 метра височина и тегло до 250 тона.

ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, поддръжка и ремонт на енергийно оборудване. Транспортното звено на компанията е лицензиран превозвач на тежки и извънгабаритни товари в страната.

ani ansof Май 30 '14 · Коментари: 2 · Тагове: димитър белелиев

Търсене по таг

#sad 14 февруари gsm сервиз ip камери iphone iphone втора употреба love pvc дограма rent a car seo seo оптимизация автомобили автомобили под наем авточасти агенция за преводи алуминиева дограма астма бабини зъби баня бебешки колички бебешки колички белелиев бижута билков екстракт билкови добавки билкови секс стимуланти билкови хранителни добавки болка брачни халки български билки български добавки български трибулус бърз кредит бързи кредити венецианска мазилка видеонаблюдение водопроводчик врати входни врати въздушен компресор външни ролетни щори гражданска отговорност групажен транспорт дамски колиета дамски парфюми детски лагери диабет димитър белелиев добавки добавки за бързо покачване на мускулна маса добавки за полова активност добавки за полова мощ добавки за пчели добавки за сън дограма доставка на цветя дрехи екдистерон екскурзия екстракт от левзея екстракт от трибулус екстремни спортове еленов корен ефбет жени заеми залози застраховки здраве здравословен хляб зъболекар извънгабаритни товари изработка на сайт имоти интериорни врати камери каяк в гърция килими климатици козметика кола под наем коледни аранжировки коледни подаръци коли коли под наем количка колички комарници компресор компресори коректна фирма кошници с цветя красота кредит до заплата кредити кредити до заплата крепежни елементи кръвна захар лазерен център лазерна епилация левзея легализация на документи лъжа любов магазин магазини мазилки мебели международен транспорт мобилни телефони мода мускулна маса добавки мъжки часовници надежда наргиле обзавеждане за баня обич обувки онлайн онлайн кредит онлайн магазин оптимизация отслабване оферти парфюм парфюми пвц дограма писмени преводи плочки за баня подарък подаръци почивка преводаческа агенция преводи превоз на товари прогнози протеинов хляб протектори за телефони пълнозърнест хляб пясъчна мазилка работа работа в чужбина рак рафтинг ремонт рент а кар рози ролетни щори сватбени аксесоари свредла за бетон селски бял хляб селски пълнозърнест хляб сертификат коректна фирма сила ски ски училище смарт часовници софия спешни кредити спешни пари спомен спомени спорт сребърни бижута сребърни гривни сребърни колиета сребърни обеци сребърни пръстени сребърни синджири стоматолог суперхрани счетоводство сълзи сърце телефони телефони втора употреба тениска с щампа тениски тиймбилдинг той топене на мазнини траурна агенция трибулус услуги услуги софия фитнес добавки хамалски услуги хипогликемия хляб хляб с лимец хоризонтални щори хотели хранителни добавки хранителни добавки за мускулна маса цветя чай за детоксикация чай за отслабване часовници щастие щори