Блог

Събуждаш се. Отново е сутрин. Денят ти ще бъде хубав или поне така си мислиш. Иска ти се това утро да бъде по-различно. Имаш нужда да се почувстваш важен и зачим поне веднъж в живота си, за нещо...или някой. Познато ли ти е, чувството да обичаш някого толкова много и когато този човек си тръгне от живота ти, сякаш света става малка, празна стая, без врати и прозорци? Не те интересува какво ще стане с теб от тук, насетне. Единственото нещо, което знаеш със сигурност е, че нищо, никога вече няма да бъде същото. Колкото и да опитваш, нищо няма да замени онзи, толкова специален за теб, човек. Просто лягаш и се събуждаш с една и съща мисъл, една шепа надежда и изгубено по пътя на мечтите, сърце.

Замислял ли си се някога дали, ако един човек не познава цялата ти същност, а само част от нея, може наистина да те обича? Според мен това е абсолютно възможно. Ще ме попиташ защо мисля така. Много е просто, драги читателю. Ако позволиш на някой да те опознае отчасти и той се влюби в представата за теб, която си изградил в ума му, това пак е любов, при това истинска. Ако някой познава само половината от теб не защото сте се запознали преди седмица или две, а по-скоро, защото ти си му позволил да опознае само едно парченце от душата ти, което не се стараеш да прикриеш, този човек въпреки всичко може да те обича. Вярно е, той не обича цялата ти същност, както повелява законът за любовта, но обича това, което смята, че е тя, обича всяка част от характера и темперамента ти, които си му показал. 
Закон за любовта... Как можах да напиша подобна глупост. Самата аз знам, че любовта се противопоставя на всякакви логически закони. Как може да има закон за нещо, което не подлежи за узаконяване?! Както и да е, направих леко отклонение от темата.
Обяснявах как някой може да обича само част от теб, мислейки, че това си ти. И как няма да го мисли, като това е всичко, което си му показал. Вярата в един твой въображаем образ може да поддържа жива тръпката в гърдите на човека отсреща. Ти създаваш човек изграден от половин личност, но този факт го знаеш само самият ти. Човекът отсреща знае само че те обича. За него нищо не би променило това, защото те познава "достатъчно", за да знае, че ти си онова, което е търсел толкова дълго. И все пак това е истинска любов. 
Може да звучи странно, но все пак ти си това, което показваш пред останалите. Ти си човека, като който се представяш пред другите. Не оставай с грешно впечатление, драги читателю. Не говоря за лицемерие или лъжовност. По-скоро говоря за тъмната страна, която избягваме да демонстрираме пред 90% от обкръжението си, за онази част от нас, която не показваме, за да не ни приемат за слаби, онова парченце от душата си, което не разголваме, за да не ни наранят. За това говоря. А когато не запознаем другите с нея, все едно не сме ги запознали с половината от същността си. Все едно им подаряваме книга с 10 откъснати листа. Но въпреки че те не могат да видят част от историята, пак могат да я харесат, да я обикнат дори. Така че смея да твърдя, че такава любов може да има и тя е истинска сама по себе си, при това го твърдя, защото съм я срещала. 
Да, драги читателю, той ме обича. Обича това, което съм му показвала. Обича това, което сам познава, вярвайки, че това съм самата аз, без да подозира, че не е виждал и половината от мен. Той обича този мой образ, който сам е сътворил в главата си. Обича ме такава, каквато мисли, че съм... Но все пак ме обича, надявайки се да откликна на чувствата му. Той ме познава като жизнерадостно дете, малка жена, усмихната, понякога леко ядосана, но не знае, че имам много по-различна и тъмна същност. Не подозира как мога да стъпча някого като малка хлебарка под крака си на "жизнерадостно момиченце". Може би това, че не познава тази ми половина, го кара да ме обича. Не знам. Не искам и да разбирам, защото аз определено не заслужавам вниманието му просто защото всяка частица от мен, независимо дали е от частта, която познава или не, всъщност обича друг.

Нали казват, че болката променя хората завинаги.. Ех и аз се промених.. Не исках, но бях принудена.. Страдах и плаках заради него.. Исках го обратно.. Исках да върна спомените ни, да върна него.. Направих всичко възможно.. Но вече спрях да се боря-вече няма смисъл.. Защо ли? Хмм, защото разбрах, че той никога не ме е обичал.. Сега ще питаш как го разбрах, нали? Е, ще ти кажа.. Ако обичаш някого би ли го забравил за месец и би ли тръгнал с друга, читателю?
Е стига толкова, май е време да ви разкажа малко за себе си и за моята неизживяна любов.. Аз съм Ани на 18, а момчето, което харесвам се казва Петър.. От един град сме, но учим в различни училища..
Ще има повече информация в първата част..

Къде си любов? Защо ме остави сама? Нали беше казал, че винаги ще си до мен? Сега какво ще правя без теб? Как ще се боря сама срещу целия свят? Знам.. Ще е много трудно, но трябва да съм силна? Ти би искал да съм силна, нали? Оф бе любов, трябваш ми.. Имам нужда от теб.. Единственото нещо, което искам си ТИ... Искам теб, любов.. искам нас.. Искам да дадеш още един шанс на любовта ни, на нашата неизживяна любов.. Не е трудно, ех поне за мен.. Знаеш ли вчера отново те сънувах? Ти беше прекрасен както винаги, усмихваше се и личеше, че си щастлив.. А после дойде при мен и ме прегърна.. Каза, че повече няма да ме оставиш сама.. Не исках да се събуждам, но... Когато разбрах, че всичко е сън нещо в мен умря.. Не, не е любовта.. Може би надеждата..? Липсваш ми любов.. Липсваш ми ти и старите ни дни.. Липсва ми твоите кафяви очи, които ме гледаха с любов, а не с безразличие, както сега.. Искам те обратно.. Бих направила всичко, но явно за теб аз вече не съществувам.. Ти отдавна си убил НАС..! Как го направи, кажи ми, моля те, защото аз не мога.. Не мога да забравя всичките ни разговори, целувки, прегръдки.. Ох, толкова ми е трудно.. Болката ме убива малко.. по-малко.. Ела и ме спаси, докато не стане твърде късно..

Ето как започна всичко..
Разглеждах профилите на няколко момчета в един сайт за запознанства и забавление (ask.fm)..После забелязах едно момче.. Да, забелязах него.. Човекът, който ще ми разбие сърцето.. Намерих го във фейсбук и му пратих покана... На следващия ден видях, че ми е писал, но не можах да му пиша, защото бях на даскало.. Веднага след като се прибрах му отговорих, надявайки се да ми пише отново..
Не след дълго получих отговор и така почнахме да си пишем... Даже помня и датата-беше 18 октомври... Почувствах, че ще има нещо между нас, но не ми се вярваше или пък не исках, защото ми беше страх..  Да, страхувах се от любовта.. Защо ли? Защото с любовта идва и болката, лъжите, предателството и изневярата.. Те вървят ръка за ръка.. Но този път имах странно чувство..просто знаех, че трябва да опитам..
И така след дългия ни разговор осъзнах, че знам всичко за него-какво обича да прави в свободното си време, любимия му цвят, храна, число и т.н. Всичко се случваше много бързо.. След няколко дена решихме да се срещнем.. Аз живеех на село и всяка седмица пътувах до града, за да уча и за това трябваше да чакаме до неделя.. Но и двамата умирахме от желание, искахме да се видим колкото може по-бързо..Веднага, когато пристигнах му се обадих и решихме да се срещнем пред моето училище.. Да читателю, имах уговорена среща с него.. умирах от притеснение, но много ме притесняваше факта, че ще ме е срам от него.. Аз съм срамежливо и притеснително момиче, но това е докато свикна с даден човек.. И когато свикна се променям коренно.. Почвам да говоря много, да се смея и да се забавлявам.. Но имам и един навик, ужасен навик-винаги закъснявам за срещи.. И както винаги отново закъснях, а той беше точен..

Aз съм онази.... Другата.
Тази, която ще се взира в очите ти винаги с възхищение. Тази, пред която можеш да си свободен в своите планове, дори и да ме раняват, в своите мечти, дори и да не са като моите, в своят път, дори да е толкова далече от моят. Аз съм тази, която ще те приюти и скрие в себе си тогава, когато имаш нужда да избягаш от всичко и всички. Света бих обърнала, за да бъда до тебе, като спътница, на което рамо да можеш да се опреш и никога нищо лошо да не сетиш... Защото това... това, любов на дните ми, се нарича отдаденост от обич. С тази точно и никоя друга обич, аз те обичам и за теб съм като никоя друга, само, защото така искам. Измежду хиляди, различна, аз съм Другата...която ще ти подари света... 

 Лежа на леглото в мрачната стая и се чудя как позволих на образът му да изникне в съзнанието ми отново. Бяха минали месеци... Колко още трябваше? Година, а може би две? Колко за да го забравя? 

Името му все още раздира душата ми. Гледайки сините му очи чувствах как се давя. Потънах толкова дълбоко, още се мъча да изплувам. Аз съм, като камък загнездил се в морското дъно. Камъкът може ли да плува? Безнадеждна съм!

Само, като си припомня как просех любовта му се отвращавам от себе си. Бях готова на всичко за него, сигурно и още съм. 

Той просто си тръгна, без обяснение, без причина, просто си тръгна... Мога ли да го виня? Tа нали аз му позволих.

 Сега знам, какво е чувството да си с някого просто за забавление. Истината е, че не чувстваш нищо. Това е чувствал и той към мен-НИЩО!

Историята е толкова дълга и заплетена, че не знам как да започна. Май е най-добре от самото начало.
Беше март месец, преди повече от седем години.Късно вечерта се запътих към заведението, където работеше моя много близка приятелка. Дори и не предполагах, че там ще срещна теб, любовта на живота ми.Ти седеше с мой познат на масата и след като седнах ме изгледа така странно, че се замислих какво ти има.Продължи да ме гледаш цялата вечер по този начин. Беше едновременно откачено и сладко.След тази вечер не се и сетих повече за теб и тогава те видях отново.Може би под влияние на алкохола и страхотната музика в клуба ми стана някак си мило и ми се прииска да прекарам вечерта с теб.Беше уникално,цяла вечер танцувахме, а ти не спираше да ме гледашпо същия странен начин,както първия път.И като всяка хубава среща, и тази завърши с целувка,но не просто с целувка,а с перфектната целувка! В този момент осъзнах, че за теб аз съм нещо повече от позната.
Тъкмо бях приключила връзка,страдах, обвинявах се и имах нужда от нещо което да повдигне моето самочувствие, някой който да ме кара да се чувствам специана.....За съжаение реших да те използвам за тази цел.Идея си нямаш как сега съжалявам.И така неусетно, с времето ти се влюби  в мен. Аз обаче,не изпитвах същото към теб. Продължавах да те използвам за да си галя егото. И тогава дойде момента,в който започнах да усещам пеперудите как пърхат в стомаха ми,в момента в който ме докосваше.....................

Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една  снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...

Всеки човек се е чувствал самотен. Това е едно от най-гадните чувства да не кажа даже най-гадното и мъчително.Всеки човек сам определя значението на тази дума влияейки се от собствените си вътрешни чувства и мисли. Да няма да кой да споделиш , да се довериш с кой да се забавляваш те изяжда отвътре .Искам да вярвам че всичко ни се случва за да го последва нещо по-добро и да се поучим от грешките си за да може да не ги допускаме отново . Но за съжаление не е така.... Напоследък имам чувството че стават повече лоши неща отколкото добри , че хората се стремят да са по-зли отколкото добри .. Трудно може да се довериш на някой без той да те предаде ... Трудно можеш да помогнеш просто от доброто без да искаш нищо в замяна ... Много лесно ставаш жертва на предателства и интриги... Всеки е готов да те предаде и ,,продаде'' в замяна на исканата цена ... За това единствения изход дори и нежелана е самотата.........