|
Събуждаш се. Отново е сутрин. Денят ти ще бъде хубав или поне така си мислиш. Иска ти се това утро да бъде по-различно. Имаш нужда да се почувстваш важен и зачим поне веднъж в живота си, за нещо...или някой. Познато ли ти е, чувството да обичаш някого толкова много и когато този човек си тръгне от живота ти, сякаш света става малка, празна стая, без врати и прозорци? Не те интересува какво ще стане с теб от тук, насетне. Единственото нещо, което знаеш със сигурност е, че нищо, никога вече няма да бъде същото. Колкото и да опитваш, нищо няма да замени онзи, толкова специален за теб, човек. Просто лягаш и се събуждаш с една и съща мисъл, една шепа надежда и изгубено по пътя на мечтите, сърце.
През цялото това време вярвах, че ме обичаш, както аз, но разбрах. Заблуждавала съм себе си всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. Всеки ден поемах от отровната ти любов и нито за момент не се отказах от мечтата си да бъда с теб. Поемах ударите ден след ден в името на любовта. Исках да съм щастлива с теб, надявах се, че ти искаш същото. Но един ден разбрах, че тази отрова, тази болка е била просто за да ме нараниш, както аз нараних теб с онези ужасни думи, които изрекох преди, когато не бях на себе си, заради лъжите ти. Връщаш си всичко сега, когато цената е много по-висока, болката, сълзите всичко е в повече. Седя замислена и истината е...чувствам се някак предадена, сърцето ми е предадено. Вярваше ти, а ти заби нож в него. Въпреки това аз ще продължа да понасям ударите ти, мили мой. Знаеш ли защо? Защото човек трябва да бъде достатъчно силен, за да понесе последствията от грешките си. За това просто ще се изправя срещу теб и ще чакам поредния ти удар, но когато го направиш, аз няма да почувствам нищо.
Отново бях негова.Отново почувствах тази голяма страст, с която ме желае и дори за момент си помислих, че може би той има нещо по – силно в него от страстта – любов!Но аз съм готова, за най – тежкото, неговото его, неговото пренебрежение и дори неговото „ Нямам време. „ . Даа.. Наречи ме глупачка, наречи ме наивна, давай ! Заслужавам го ! Не се научих да живея без него, може би, защото не мога. Ами да, трудно ми е не мога да заставам срещу чувствата си и просто да си кажа „ край „ . Не е толкова лесно както се пее в песните или се описва в стиховете. Все още мириша на него, все още усещам ръцете му по тялото ми, все още го искам и не само сега и после, и утре ... Беше като приказка, обаче моята. Беше диво, лудо, и същевременно толкова истинско, че за момент дори си помислих, че ще бъдем заедно пред всички, че ще ме обича така каквато съм... Боже .. Не мога да повярвам, че го пиша чак пък толкова ли наивна станах ?! Може би, той ме обича по негов начин и няма да ме остави да си тръгна, ще ме обича и ще ме желае само за вечерта, но аз да не би да съм само за вечр и да играе с мен както дете с куклата си?! Направо се побърквам, обича ли ме или не, иска ли да бъдем заедно или не ... Или направо КАКВО ИСКА ОТ МЕН ?! Само приятели, ами не е така.. Наречете ме глупава, но това което казва и това, което показва въобще не си пасва. Трудно ми е да го напиша, а какво остава да го чувствам, уморена съм вече от толкова разсъждения и анализи, уморена съм да мисля за него, но когато започна да го забравям, той се появява отново. И не мога да спра чувствата си, не мога да му откажа, желая го толкова много, че думите стават излишни и оставят само действията, и то какви ... Винги ще го обичам, и каквото и да става, аз ще бъда там за да му помогна, ще съм неговият приятел и ще му дам това, от което има нужда, пък каквото сабя покаже ... Това е .. искам го – имам го ! Обичам го – правя го ! Липсва ми – звъня му. Няма вече да съм срещу себе си, а със себе си, с цялото си „Аз” !
|