Loading...

Социалната мрежа на България

"Снежинката стопила се на неговите устни." от блога на Елизабет

Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една  снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...

     Блог

Коментари

Окт 12 '14
Много вярно
Трябва да си логнат за да коментираш

Публикувай

От Елизабет
Добавено Апр 28 '14

Тагове

Рейтинг

Оцени:
Общо: 5 (3)

Архиви