Loading...

Социалната мрежа на България

Елизабет

Приятели

Албуми

Блог

Рейтинг

Оцени:
Общо: 5 (3 глас/а)

Подаръци

Обяви

Стена

  • Остани. Ще гледам в очите ти. Ще слушам гласът ти и вечер когато заспиваш ще ти прошепвам колко много те обичам. Ела по-близо, света се върти, страх ме е да не ме оставиш. И колкото повече говориш толкова по-зле става за мен. Спаси ме , искам да остана, докато не се събудиш. Можех да избирам между теб и него, познай какъв беше поредния ми глупав избор. Не съм сигурна,че те искам толкова, колкото те мразя, но искам да остана докато не се събудиш. Ще мълча и ще те гледам, обещавам. Но ще остана ...
    Юли 19 '16
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Елизабет има рожден ден днес !
  • Бяха две. Две в сърцето ми. Твърде различни една от друга. Нямаха нищо общо. Едната беше толкова обикновена и в очите на другите не беше нищо особено. Средно дълга коса, мила, понякога ме разбираше, но като цяло не отварях себе си пред нея. Пушеше прекалено много. Винаги миришеше на тютюн. Но не можех да изтръгна толкова лесно тези месеци от живота ми. Бяхме заедно 7 месеца в паяжината на любовта. Обличаше се съвсем небрежно, когато излизахме с моите приятели, навличаше скъсаните си дънки, коженото яке, слагеше небрежно едно червено червило и вече беше готова. Мразеше да се конти и да облича рокли, които не бяха за нея. Беше прекалено слаба, което не се харесваше нито на мен нито на майка ми. Всички ми казваха, че не е за мен и че не ми подхожда.Не мога да отрека, че не я обичам, искам я. Но с нея се събрахме единствено за да забравя нея. А тя е мечта. Перфектната дължина на косата, с лек грим, който подчертаваше тръпчинките и, споделях и всичко, което ме мъчеше и в очите и виждах, че ме разбира. Взимах я от тях, кичурите на косата и се разпиляваха по раменете и се начупваха при всеки допир. Всеки път ухаеше на скъп парфюм, който толкова много и отиваше, че човек би си помислил, че никой мъж не би и подхождал така както тях. Пушеше много рядко, мразеше тази миризма. Когато ходехме на места, които претендират, че трябва да си "невероятен" както казваше тя, я чаках с часове. Очната и линия беше легнала на очите и така сякаш художник бе я изрисувал, леко бледо червило седеше на плътните и устни и златото, което носеше на врата и пасваше така както звездите на небето. А черните рокли, които подчертаваха тялото и пълно с извивки бяха правени само за нея. Обичаше да носи високи обувки. Когато ги носи имам чувството, че е способна да смачка всеки мъж.... не искам да си представя ако някога се срещнат.Искам да ги задържа и двете, но до кога? До момента, в който загубя и двете и осъзная, че съм изпуснал най-скъпите си диаманти в колекцията. Мислел съм си да ги убия, но не и да ги оставя. Сякаш тези две пълни противоположности ме държат жив. С всеки изминал ден се влюбвам повече и повече, но не мога да разбера в коя... и съм сигурен, че ще продължавам тази игра до момента, в който не ми изпише "играта свърши изгуби всичко" а не мога да си представя да съм сам без тях.. по добре мъртъв от колкото загубеняка, който не направи избора в живота си.....
    Дек 4 '14
    0 2
    KeNguru и Обичам те харесват това
  • Елизабет харесва подаръка на KeNguru до Елизабет
    Апр 28 '14
    0 1
    Елизабет харесва това
  • Отдавна заспивах плачейки. Виновникът беше ти. Заспивах със сълзи мъчейки да спомня аромата ти. Мъчейки да си представя образа ти. Но не можех... затварях очи всяка вечер с надеждата, че ще мога да усетя целувките ти, че ще мога да чуя сърцето ти и с разочарованието,че това е невъзможно заспивах обляна в сълзи. В леглото до мен мястото беше заето. Самотата така се беше настанила , че почти беше избутала и мен. Да не говорим от кога ми беше взела всичко- и възглавницата и одеялото (всичко...)! Аз всяка вечер заспивах така... А ти? И ти ли всяка вечер като нея заспиваш в чужди легла, при непознати лица, искайки да забравиш кой си, като отнемаш щастието на другите?! Ако е така, ако си като нея по-добре ти ела при мен. Настани се удобно на нейното място, вземи ми всичко и аз ще те помоля само за едно. Да се престорим, че имаш сърце, което чувам всяка вечер как бие за мен, докато ме целуваш...
    Апр 28 '14
    0 4
    4 харесват това
  • "Снежинката стопила се на неговите устни."
    Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много
    студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках
    рейса. Б...
    Апр 28 '14
    1 1
    KeNguru харесва това
    Окт 12 '14
    Много вярно
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Изгубих контрол над себе си, нервите ми не издържаха и просто се предадох. Не знам вината в мен ли беше, в него ли ама чувствах болка. Вътре в мен,силна и жестока, пронизателна болка. Не беше присъщо за момиче като мен да се чувства така. Никога не страдах за тези създания- момчетата. Кота цяло бях грешно момиче, но не бях лоша. Държах се мило с него. Много мило!!! Пренебрегвах приятели, семейство, близки за човек, който ме имаше за даденост за нещо, което винаги ще си седи и няма да си тръгне. Но очакванията му се промениха корено след онази вечер. След скандала, през който не можахме да преминем. Аз си тръгнах. Внезапно,тихо, бавно и ЗАВИНАГИ. Чувах как със страх извиква името ми, но аз не се обърнах. Крачех в тъмнината и се молех да не потекат сълзите напиращи от очите ми. Стиснах зъби и се опитвах да приглуша гласа му в съзнанието си, който настоятелно повтаряше името ми. Исках го толкова лудо, откачено и смъртоносно, но не можех да продължавам така. Самоубивах се. Исках да спре всичко това. Но той беше заседнал до такава степен в сърцето ми,че и с кран нямаше да мога да го изтръгна. Беше специален. Погледа му ме караше да претръпвам цялата а гласът му възбуждаше всяка частица от мен. Привлекателен, умен, завладяващ и унищожителен-та кой би устоял на такова момче като него. НЕ и аз. Всички тези размисли и страсти спряха след като усетих, че има някой зад гърбът ми. Беше той. Познавах го по диханието. По миризмата. По полъха,който се прониза през мен, когато го усетих да се доближава толкова плътно до мен, че дъхът ми да спре. Обърнах се и да беше той. Все същият точно, както го бях оставила преди минути. Само че нещо различно, някакъв блясък имаше в очите му. Това беше точно онзи страх- страхът да не ме загуби.Нещо, което ме караше да го прегърна и да остана. Но не,този път бях твърдо решена да си тръгна и то завинаги. Прокарах много лека усмивка през напуканите ми от студа устни, погледнах го като за последно. Исках да разбере, че това беше края, че без да казвам сбогом, както всеки път, този път исках да е тихо и спокойно. Напуснах го. В очите му видях, че разбра, че това е края. Тръгнах си. Беше много студено. Представих си топлите му ръце увити около кръста ми и за момент ми стана малко по-топло..... МАМКА МУ това не беше никакво сбогом. ОБИЧАМ ГО ...
    Мар 13 '14
    0 4
    4 харесват това
  • Елизабет харесва статусът на Sunshine
    Oт мъжката ти гордост изгуби мен,защо ли? С мъжката ти грубост, доказа се пред кой ли?
    Колко жалко за мъжете, слаби като теб!
    Фев 12 '14
    0 5
    5 харесват това
  • ... много е трудно винаги да си на второ място. На второ място в писъка с приоритетите на голямата ти любов, или поне ти си мислиш, че е "голяма". Винаги да го разбираш, винаги да му влизаш в положението, винаги да се поставяш на негово място, но когато той трябва да го направи, не го очаквай НЕ е по силите му. Трудно е да си влюбен в някого, а той да се държи с теб сякаш си поредната. Трудно се свиква, но когато обичаш нямаш друг избор иии се налага да се примириш. И сигурно се питате колко време продължава това,колко време се държи по този начин- без да му пука... месец, два, половин година! Ммммне ЗАВИНАГИ! Просто на теб спира да ти прави впечатление, свикваш и продължаваш, без да се замисляш колко наранена, съкрушена и съсипана ще си в края на тази игра. Но любовта не пита... тя си е просто любов. Не е виновна тя. Виновни сме ние хората, които не знаем нейното значение. И се заблуждаваме,че по всяко време можем да я срещнем. Не е така това се случва само веднъж в живота и когато това стане тя те оставя без дъх, изпепелявате и си тръгва. Без да се интересува, че ти никога повече няма да я срещнеш. Но не е виновна тя, виновни сме ние хората, които не знаем как да обичаме.........
    Фев 9 '14
    0 4
    4 харесват това
  • Елизабет харесва публикация в блога на asi4kata
    Скъпи сърцеразбивачо...
    Помниш ли последната ни
    среща? Каза, че ти трябва време..и аз се съгласих, въпреки че знаех
    какво ще следва... И да, стана точно това, което си ми...
    Фев 8 '14
    0 3
    KeNguru, www.fBet.bg и Елизабет харесват това
  • Елизабет харесва клипа на KeNguru
    Фев 8 '14
    0 4
    4 харесват това
  • Фев 8 '14
    0 3
    KeNguru, Елизабет и vivian ivanova харесват това
  • Постоянно мисля за него. Неописуемо е. Казвах си, че не съм влюбена и доста умело се заблуждавах до момента, в който не бях чувала гласа му от 2 дни. Липсваше ми: усмивката му, погледа му, гласа му, мириса му, целувките му, топлите му ръце и нежните прегръдки, с които ме обсипваше. Защо така ми липсваше?! Та нали аз не съм влюбена в него. Или пък това значи точно обратното. Не искам да е така,не искам да страдам отново, не искам някой да ми липсва толкова, че да отварям профила му във facebook през 5 минути, да чакам да ми звънне, да се надявам, да копнея, да мечтая. Защото знам, че думат "завинаги", която влюбените си казват е лъжа. Никога нищо не е за винаги. Скарахме се жестоко. Казах неща, които не исках, той също не остана по-назад. Не спирам да мисля за него. Но моля те, ти ме успокой. Кажи ми, че това не значи, влюбване. Моля те! Страхувам се от любовта. Кажи ми го.... ще чакам.
    Яну 26 '14
    0 3
    KeNguru, www.fBet.bg и Mistery girl харесват това
  • Познаваме се от малко време. Не. По скоро сме заедно от малко време. Но това не пречи да разбърква мислите ми, нали?! Когато излизаме сядаме на една пейка да пуши. Изглежда толкова влюбен в цигарата, когато си дръпва от нея. Сякаш тя го изпълва, дава му всичко онова, което аз не мога. Например снощи бяхме отново заедно на същата пейка. Започна да ми разказва, когато бил малък... Разказваше толкова развълнувано и опалено, че не можех и да си помисля да го прекъсна. По едно време смени темата и започна да говори за футбол.Слабо се интересувах от него, но той беше толкова щастлив, че го слушам и че го гледам с очи пълни с възхищение, че нямаше как да сменя темата. Изслушах го. Усмивката му, погледа му, бяха много искрени. Когато говореше за тези неща всичко около него спираше.Времето, колите, аз, дори и цигарата , която почти изгасваше. Беше ми хубаво да го гледам. Топло ми беше, когато бях около него.... А след това изведнъж прекъсна, усетих устните му до своите. Целуна ме нежно и каза: Обичам те! :))
    Яну 20 '14
    0 4
    4 харесват това
  • Елизабет коментира своя статус
    Коледа е... всичко ти напомня, че е Коледа, дори и негова липса. Седя сама под Коледната елха, гледам лампичките, които мигат непрекъснато и се питам къде сгреших, че сега не e с мен. На масата, с виното, което той толкова много харесваше. Знам, че вината беше в мен. Бях толкова грешна, но това беше от любов, от онази луда, безграничната любов, която изпитвах към него. И точно на този светъл, най-красив празник аз го прекарвам сам сама, с чаша в ръка и чакам Коледно чудо, което поне малко да дари леденото ми сърце с топлина...Но Коледното чудо не дойде и прекарах вечерта сама с няколко бутилки вино, които бяха единствената ми утеха в тази зимна вечер. Не усетих кога съм заспала... Събудих се рано и денят не беше по различен от вчера или онзи ден... намразих Коледата беше толкова самотна и скучна, разбрах, че Коледа е само име и истинския празник го правят любимите ни хора, хората които обичаме и които ни обичат... хората, които аз ги нямах!
    Дек 29 '13
    1 2
    KeNguru и www.fBet.bg харесват това
    Дек 29 '13
    неговата*
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една една снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...
    Ное 26 '13
    3 5
    5 харесват това
    Ное 26 '13
    Прекрасно :]
    Фев 1 '14
    супер, супер ....
    Фев 4 '14
    много добро
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Неделя сутрин. Мразя времето да е толкова мрачно и потискащо. Пиех сутрешното си кафе и зачетох любимата си книга. Бях я чела толкова пъти, че минавах през редовете знаейки всяка дума, всяка запетайка, всяка точка... Чудех се какво ли щеше да се случи днес. Предполагам цял ден ще прекарам под завивките с книгата, която познавах толкова добре, колкото НЕГО. И надеждата, че може би ще ме потърси, че може би в този неделен мрачен ден му липсвам не умираше в мен. И продължих да чета книгата, прескачайки редовете,мислейки за него и надявайки се, че този вечер ще чуя гласа му...д
    Ное 24 '13
    0 2
    KeNguru и Обичам те харесват това
  • Ное 23 '13
    0 3
    Sunshine, Елизабет и Обичам те харесват това
  • Мартина Петкова и Елизабет вече са приятели
     
    Ное 22 '13
    0 1
    KeNguru харесва това
  • Елизабет харесва публикация в блога на Мартина Петкова
    Незабравим и незаменим
    Толкова ли много исках? Исках просто всичко да е наред - наред, както в самото начало, тогава сякаш всичко беше прекрасно. Нямаше ги лъжите, нямаше ги...
    Ное 21 '13
    0 5
    5 харесват това