Познаваме се от малко време. Не. По скоро сме заедно от малко време. Но това не пречи да разбърква мислите ми, нали?! Когато излизаме сядаме на една пейка да пуши. Изглежда толкова влюбен в цигарата, когато си дръпва от нея. Сякаш тя го изпълва, дава му всичко онова, което аз не мога. Например снощи бяхме отново заедно на същата пейка. Започна да ми разказва, когато бил малък... Разказваше толкова развълнувано и опалено, че не можех и да си помисля да го прекъсна. По едно време смени темата и започна да говори за футбол.Слабо се интересувах от него, но той беше толкова щастлив, че го слушам и че го гледам с очи пълни с възхищение, че нямаше как да сменя темата. Изслушах го. Усмивката му, погледа му, бяха много искрени. Когато говореше за тези неща всичко около него спираше.Времето, колите, аз, дори и цигарата , която почти изгасваше. Беше ми хубаво да го гледам. Топло ми беше, когато бях около него.... А след това изведнъж прекъсна, усетих устните му до своите. Целуна ме нежно и каза: Обичам те! :))