Отдавна заспивах плачейки. Виновникът беше ти. Заспивах със сълзи мъчейки да спомня аромата ти. Мъчейки да си представя образа ти. Но не можех... затварях очи всяка вечер с надеждата, че ще мога да усетя целувките ти, че ще мога да чуя сърцето ти и с разочарованието,че това е невъзможно заспивах обляна в сълзи. В леглото до мен мястото беше заето. Самотата така се беше настанила , че почти беше избутала и мен. Да не говорим от кога ми беше взела всичко- и възглавницата и одеялото (всичко...)! Аз всяка вечер заспивах така... А ти? И ти ли всяка вечер като нея заспиваш в чужди легла, при непознати лица, искайки да забравиш кой си, като отнемаш щастието на другите?! Ако е така, ако си като нея по-добре ти ела при мен. Настани се удобно на нейното място, вземи ми всичко и аз ще те помоля само за едно. Да се престорим, че имаш сърце, което чувам всяка вечер как бие за мен, докато ме целуваш...