Коледа е... всичко ти напомня, че е Коледа, дори и негова липса. Седя сама под Коледната елха, гледам лампичките, които мигат непрекъснато и се питам къде сгреших, че сега не e с мен. На масата, с виното, което той толкова много харесваше. Знам, че вината беше в мен. Бях толкова грешна, но това беше от любов, от онази луда, безграничната любов, която изпитвах към него. И точно на този светъл, най-красив празник аз го прекарвам сам сама, с чаша в ръка и чакам Коледно чудо, което поне малко да дари леденото ми сърце с топлина...Но Коледното чудо не дойде и прекарах вечерта сама с няколко бутилки вино, които бяха единствената ми утеха в тази зимна вечер. Не усетих кога съм заспала... Събудих се рано и денят не беше по различен от вчера или онзи ден... намразих Коледата беше толкова самотна и скучна, разбрах, че Коледа е само име и истинския празник го правят любимите ни хора, хората които обичаме и които ни обичат... хората, които аз ги нямах!