Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много
студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках
рейса. Бях сама. Загледах се в една снежинка. Беше толкова нежна и
красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова
свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше,
че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея.
Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и
всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се
опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на
първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома.
Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и
залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш
вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който
четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който
кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се
усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова
хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но
дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката
стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна
сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите
устни"...
