Бяха две. Две в сърцето ми. Твърде различни една от друга. Нямаха нищо общо. Едната беше толкова обикновена и в очите на другите не беше нищо особено. Средно дълга коса, мила, понякога ме разбираше, но като цяло не отварях себе си пред нея. Пушеше прекалено много. Винаги миришеше на тютюн. Но не можех да изтръгна толкова лесно тези месеци от живота ми. Бяхме заедно 7 месеца в паяжината на любовта. Обличаше се съвсем небрежно, когато излизахме с моите приятели, навличаше скъсаните си дънки, коженото яке, слагеше небрежно едно червено червило и вече беше готова. Мразеше да се конти и да облича рокли, които не бяха за нея. Беше прекалено слаба, което не се харесваше нито на мен нито на майка ми. Всички ми казваха, че не е за мен и че не ми подхожда.Не мога да отрека, че не я обичам, искам я. Но с нея се събрахме единствено за да забравя нея. А тя е мечта. Перфектната дължина на косата, с лек грим, който подчертаваше тръпчинките и, споделях и всичко, което ме мъчеше и в очите и виждах, че ме разбира. Взимах я от тях, кичурите на косата и се разпиляваха по раменете и се начупваха при всеки допир. Всеки път ухаеше на скъп парфюм, който толкова много и отиваше, че човек би си помислил, че никой мъж не би и подхождал така както тях. Пушеше много рядко, мразеше тази миризма. Когато ходехме на места, които претендират, че трябва да си "невероятен" както казваше тя, я чаках с часове. Очната и линия беше легнала на очите и така сякаш художник бе я изрисувал, леко бледо червило седеше на плътните и устни и златото, което носеше на врата и пасваше така както звездите на небето. А черните рокли, които подчертаваха тялото и пълно с извивки бяха правени само за нея. Обичаше да носи високи обувки. Когато ги носи имам чувството, че е способна да смачка всеки мъж.... не искам да си представя ако някога се срещнат.Искам да ги задържа и двете, но до кога? До момента, в който загубя и двете и осъзная, че съм изпуснал най-скъпите си диаманти в колекцията. Мислел съм си да ги убия, но не и да ги оставя. Сякаш тези две пълни противоположности ме държат жив. С всеки изминал ден се влюбвам повече и повече, но не мога да разбера в коя... и съм сигурен, че ще продължавам тази игра до момента, в който не ми изпише "играта свърши изгуби всичко" а не мога да си представя да съм сам без тях.. по добре мъртъв от колкото загубеняка, който не направи избора в живота си.....