Loading...

Социалната мрежа на България

Грациела

Грациела
Жена 24г.

Приятели

Албуми

Рейтинг

Оцени:
Общо: 0 (0 глас/а)

Обяви

Стена

  • Нова игра "Shape Crush"
    Shape CrushShape crush is a drop down puzzle game. Swap the shapes around.
    Фев 24 '14
    0 1
    Stefan Krastev харесва това
  • Грациела и asi4kata станаха приятели
    Фев 3 '14
    0 1
    www.fBet.bg харесва това
  • Michaela и Грациела вече са приятели
     
    Ное 30 '13
    0 1
    Gabriela харесва това
  • Грациела отговори на въпрос: Пушите ли? с Да
    Да
    11 глас/а
    Не
    10 глас/а
    Рядко
    2 глас/а
    Ное 28 '13
    0 23 1
  • Грациела коментира своя снимка
    Ное 21 '13
    Ойййй! <3
    Ное 26 '13
    браво браво... кое заведение е това?
    Ное 28 '13
    Китайски ресторант :)
    Трябва да си логнат за да коментираш
  • Ное 23 '13
    0 3
    Sunshine, Елизабет и Обичам те харесват това
  • Грациела харесва статусът на Serena
    Ето я пейката,пожълтяла от изминалите лета,
    а отсреща шадраванът ,запечатал
    спомени и обещания.
    И днес като минавам от там ,
    тайно се надявам да си
    седнал и да си спомняш как те целувах
    и не спирах да прошепвам колко те обичам.
    Този град,събрал толкова спомени,
    се оказа най-жестоката присъда за мен.
    А свободата, ден след ден, събира в себе си
    всички болки от раздели.
    Но ти не ме разбирай погрешно!
    Не страдам за отминалите разочарования,
    радвам се на спомените,които са останали.
    И днес не спирам да вървя по познатата алея,
    но хората не се усмихват,
    както в онзи ден.
    И дъждът,който вали не е същият.
    И сякаш вятърът прошепва "минало е",
    как да споря с него?
    И последната целувка аз не ще забравя,
    събрала в себе си
    спомени,обещания,копнежи и мечти!
    Ное 22 '13
    0 6
    6 харесват това
  • Грациела харесва статусът на Stanimira
    Не забравяй да се влюбиш първо в себе си.
    Ное 22 '13
    0 2
    Грациела и Обичам те харесват това
  • Грациела харесва публикация в блога на Ди Г.
    Благодаря!
    Благодаря на всички, които минават през живота ми за добро или за лошо.Благодаря, че ме карате да мечтая.Благодаря, че ме карате да чувствам болка, ра...
    Ное 22 '13
    0 2
    Грациела и Обичам те харесват това
  • Грациела харесва профилната снимка на Nikol Gancheva
    Ное 22 '13
    0 3
    KeNguru, Грациела и Обичам те харесват това
  • Грациела харесва статусът на Sunshine
    Ное 22 '13
    0 3
    KeNguru, Грациела и Обичам те харесват това
  • Грациела харесва статусът на Елизабет
    Беше много късно. Бях изгубила представа за времето, но колите, които намаляваха с всяка изминала секунда навън ми подсказваха, че беше късно...много късно. Стоях сама. Мислех за него. Всяка вечер беше една и съща. Цигара след цигара, сълза след сълза. Всичко в живота ми беше сиво, мрачно, грозно, без смисъл, без смях, без усмивки. Съжалявах се. Мразех се. Проклинах се. Бях допуснала един човек да управлява живота ми като с дистанционно. Колко съм глупава, нали?... Очите, в които преди той се оглеждаше сега бяха: червени, подути, тъжни и само той с едно обаждане, с една дума, с една усмивка можеше да промени това. Аххх, тази усмивка. Защо всеки път, когато я виждах краката ми се подкосяваха и сърцето ми спираше за части от секундата... Всъщност аз го мразя. Не искам да го виждам. Той ме съсипа. Остави ме сама и си тръгна. Сърцето ми кървеше и при всяко едно "кап-кап" нож пробождаше крехката ми душа. Иии сега стоя на прозореца, загледана в една спряла кола... беше единствената, която видях за последните 20 мин. Беше късно... много късно!
    Ное 22 '13
    0 7
    7 харесват това
  • Грациела харесва публикация в блога на Мартина Петкова
    Незабравим и незаменим
    Толкова ли много исках? Исках просто всичко да е наред - наред, както в самото начало, тогава сякаш всичко беше прекрасно. Нямаше ги лъжите, нямаше ги...
    Ное 22 '13
    0 5
    5 харесват това
  • Грациела отговори на въпрос: Как е ? с Как да е....
    Как да е....
    14 глас/а
    Бива !
    21 глас/а
    Добре !
    13 глас/а
    Ное 22 '13
    0 48 0
  • Грациела харесва линк на Mitko
    http://mitkopopov.blogspot.com/2013/06/blog-post.html
    Как да не те обичам?! Винаги си била верна. Не те боли глава вечер, нито пък си изморена от тежкия ден.. когато страстно те желая. Приел съм,че няма к...
    Ное 22 '13
    0 1
    Грациела харесва това
  • Прости ми, сърце! Прости ми за това, че ти искаш твоето, а аз никога няма да ти го дам! Прости ми, че ти страдаш заради мои грешки.. Не ме съди за решенията ми, защото си заслепено! Заслепено си от най-невероятните очи и най-страхотната усмивка, която беше на лицето му, когато се е преструвал, че е с мен.. Моля те, спри да туптиш толкова силно, когато си помисля за него! Спри да туптиш само заради него! Откажи се за Бога ! Какво толкова специално намери ?! Нямаше ли други за теб, че избра най-неподходящия ?! Избери друг! КОЙТО И ДА Е, САМО ДА Е ДРУГ ! И аз искам да бъда обичана .. И аз искам да имам човек до мен! Той не е такъв .. Откажи се, моля те ! Не го искам !
    Ное 21 '13
    0 1
    ELIZA харесва това
  • Царицата на фалша

    Всичко е фалш! Усмивката ми - не я свалям, а вътрешно горя! Смеха ми - денем ехти, а вечер стене! Очите ми - всички виждат пламъчето в тях, но когато остана сама, то угасва! Думите ми - казвам ги, за да не нараня околните, но съсипвам себе си! Чувствата ми - заблуждавам всички с тях, а тях просто ги няма, липсват! Характера ми - всички го 'познават', а всъщност само аз знам колко слаба съм наистина..
    И така заобиколена от лъжи, преструвки и гримаси, вървя по пътя към истинското! Към моята приказка, за която никой не знае, а именно моята голяма любов.. Тази любов, която търпи всичко. Тази любов, която знае всички тайни, трие всички сълзи и очаква да спра да се самозалъгвам и да бъда себе си.. Тази любов, която ме познава по-добре от всеки друг.. Умирам за тази любов - за неговата любов! И същевременно така се страхувам да не го нараня, че чак не искам да бъда с него!
    Ето го и него! Отвори вратата и сърцето ми спря! Сълзите потекоха и чувствата излязоха.. Загърбих фалша за миг и се отдадох изцяло на сърцето си!
    Ное 21 '13
    0 1
    ELIZA харесва това
  • Слязох от автобуса. За миг погледнах на другата страна, но въздъхнах и продължих по обичайния път- пътят към щастието.
    Мрачните мисли не закъсняха. Картината на онзи друг път, по който съм минавала стотици пъти, който водеше към моето минало, се беше наместила в съзнанието ми и караше стомаха ми да се свива. Всеки момент минаваше пред очите ми, а в ушите ми звучеше баладата, която разкриваше всички изпитани чувства тогава. Онези чувства, които бяха породени от него - от съдбата ми, или по-точно от най-болезнената орис, за която можех да помисля. Най-странното беше, че отначало не беше така. Беше споделено и красиво, беше влюбен и щастлив. Доказваше ми всеки ден, колко ме обича и желае. След време искаше да прекара целия си живот с мен, за да е щастлив завинаги. Но неговото "завинаги" продължи само единадесет месеца. След тях с лекота ме изтри от живота си. Виждаше ме всеки ден и бях сигурна, че нищо не му трепваше. А аз... Аз умирах! Съсипвах се всеки ден, всеки час. Обвинявах себе си, че ме е намразил. не можех да спя, да се смея, да дишам, да живея. Само за него мислех. А той.. Той дори не подозираше. Не подозираше как едно сърце умира без него, как го чака и как се свива, когато чуе онова име, независимо дали е неговото.
    Но и за мен имаше светлина в тъмния, безлюден тунел. Щастието през цялото време е било на две преки, но в другата посока - тази, по която вървях в момента. Вече бях пред блока му. Качих се в асансьора, а той ме чакаше на вратата. Беше с най-искрената усмивка и най-влюбения поглед. Хвърлих се на врата му и забравих за всичко, което мислех по пътя. Забравих за миналото и се отдадох на настоящето, за да изживея бъдещето..
    Ное 21 '13
    0 1
    Tonina харесва това