Постоянно мисля за него. Неописуемо е. Казвах си, че не съм влюбена и доста умело се заблуждавах до момента, в който не бях чувала гласа му от 2 дни. Липсваше ми: усмивката му, погледа му, гласа му, мириса му, целувките му, топлите му ръце и нежните прегръдки, с които ме обсипваше. Защо така ми липсваше?! Та нали аз не съм влюбена в него. Или пък това значи точно обратното. Не искам да е така,не искам да страдам отново, не искам някой да ми липсва толкова, че да отварям профила му във facebook през 5 минути, да чакам да ми звънне, да се надявам, да копнея, да мечтая. Защото знам, че думат "завинаги", която влюбените си казват е лъжа. Никога нищо не е за винаги. Скарахме се жестоко. Казах неща, които не исках, той също не остана по-назад. Не спирам да мисля за него. Но моля те, ти ме успокой. Кажи ми, че това не значи, влюбване. Моля те! Страхувам се от любовта. Кажи ми го.... ще чакам.