Блог

Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една  снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...

История - "Истински щастлива"
(авторска) 
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте. 

Нека да започнем историята като приказка.Сигурно се питате защо да започваме като приказка една история.Защото живота на нашата главна героиня беше наистина като приказка.
Живяла някога едно момиче на име Еми.Тя била на 2 години когато баща й бил починал.Това е ужасно да.Но Еми вярвала,че той я гледа от горе и се гордее с нея.Тя учила в училището в града.Всички много й завиждали, защото тя беше изключително красива.Когато минавала през коридора на училището всички я гледали злобно,а след това,започвали да говорят зад гърба й.Майка й се казвала Лидия.Тя беше изключително мила.Особено след случилото се.Било лятото на 2006 година.Наближаваше месец септември.Еми толкова мразела да ходи на училище.Обикновено някои не искаха да отиват на училище заради учители или часовете,но при нея беше различно.Тя не искаше да отива отново на това тъпо училище,в което всички я сочи с пръст и казва,че е надута.Не искаше да слуша злобните коментари зад себе си.Нямаше човек,който да не казваше,че тя е надута или нещо подобно.Всички бяха еднакви.А относно момчетата,те се чудеха как да спечелят вниманието й.Всички я гледаха.Понякога ставаха дори побои заради нея,но тя не обръщаше внимание на това.Искаше да намери някой различен,който обича самата нея и я познава толкова добре,че можеше да я разбира как се чувства само като я погледне.За съжаление всички бяха еднакви.
Неочаквано се мина месецът.Беше 14.09.2006 година.Еми не искаше този ден да свършва.Знаеше,че на другия ден отново трябва да отиде на училище.Единственото нещо,което я успокояваше беше да плува в морето. Беше й много лесно,защото нейната къща се намираше на плажа. Тя излезе от нейната къща по бански.Обърна се и забеляза,че в съседната къща имаше някого.Терасата на втория етаж се отвори.Излезе едно момче, което беше горе-долу на нейната възраст.След това той я забеляза. Забеляза Еми.По физиономията на лицето му си личеше,че беше възхитен. Та тя все пак беше толкова красива.Наблюдаваше я дълго как плува.След това тя излезе от водата и се прибра у дома й.Качи се в нейната стая. Отсрещната бе точно на момчето,което видя Еми.Щорите и на двамата не бяха отворени,затова той постоянно я наблюдаваше,а Еми поглеждаше от време на време.Разопаковайки багажа си той я гледаше.Не можеше да спре да не я гледа.Сякаш беше влюбен.... 
Следва продължение