Блог

Когато си помислиш, че всичко е наред, че си преодолял всичките си страхове .. точно в този момент, живота решава, че е време да се намеси и да преобърне всичко наопаки. Точно като преди ..  Всичко започна преди 7 месеца, когато тя му писа. Беше го добавила в приятели просто ей така и за миг дори не си бе помисляла, че някога ще му пише. Писа му и се оказа, че си пасват идеално, но не трябваше всичко да става толкова бързо.  Изминаха не повече от 5 дни и те решиха, че е време да започнат да излизат като гаджета. Първоначално всичко беше окей. Бяха щастливи, усмихнати и безгрижни. Благодарни, че Бог ги е събрал, но след първата седмица, проблемите започнаха. Той беше със странен характер, беше инатлив и ужасно много ревнив. Когато тя излизаше с други момчета, нейни приятели, той я ревнуваше и това водеше до кавги. Караха се, сдобряваха се, обичаха се, но ето, че дойде ден, в който те се разделиха ..  Беше Великден, а тя заминаваше за празниците и се чудеше как ли ще е без него. Замина, когато направиха един месец. На тази дата, когато вместо да са заедно, те бяха на 60 километра един от друг. Тя му се обаждаше всеки ден и всяка нощ. Събуждаше го сутрин, приспиваше го нощем. След като тя се върна, излязоха за да се видят, да се целунат и да се наслаждават един на друг, но изглежда това бяха последните им целувки, последните им прегръдки, последните им мили думи. Разделиха се, без да си кажат чао дори. Той я остави, а тя дори не разбра какво му е сторила. Една седмица, той се държа с нея сякаш не съществува. Вече не и държеше ръката, не я прегръщаше, не я целуваше. Просто стоеше до нея, докато ходеха и я пазеше да не я бутне някоя кола, което значеше нещо за нея, но изглежда не е било достатъчно.  След тази една хладна седмица, той и каза, че вече е по-добре да не са заедно. Тя плака, тресеше се от гняв и мъка, но реши, че така ще е по-добре и се съгласи с решението му. Искаше го отново, продължава да го иска, въпреки че знае, че не може да го има.

 

Събуждам се така в нощните си черни дрехи,отворена врата и пуснати завеси.Не помня нищо пак, размазан грим и сухи устни .. разказват снощи как се питах ти къде си ..

Защо ми обеща неща,който не изпълни?Защо ми обеща да бъдеш с мен завинаги,а не го направи?Защо ми каза,че няма друга за теб,а те видях с друга?Защо се подигра с мен?Защо ме все за някаква играчка?Защо си мислиш,че аз нямам чувства?Защо ме нарани?Защо въпреки всичко не мога да те забравя и  не спирам да мисля за теб ВИНАГИ?  Защо,защо,защо ?Защо по дяволите ,защо ?

Отново бягах из тъмната гора. Причината ли? Търсех теб. Отново. Дори и след края.
 Тичах без посока, без мисъл, просто тичах, очаквайки ти да ме спасиш от собствените ми страхове и бъдещи грешки. С теб всичко ми се струва толкова добре направено и сякаш животът представлява само радост. Всеки момент, всяка целувка, всяка прегръдка, всяка усмивка е запечатана в съзнанието ми. Всичко е записано на една бетонена стена, която се нуждае от здрава разруха така, че да може върху нея да се строи от някой друг, друг, който ще бъде по-надежден в начините си да покаже и докаже любовта си.
 Изведнъж спрях. Разбрах го. Всичко е било лъжа. Поредната история за момичето, подлъгано от собствените си надежди, история стара като света. Да забравя всичките ти лъжи? Онова изкушаващо " Обичам те", не благодаря. Тази сладка и впоследствие горчива "истина" бе най-хубавото , което бях чувала през последните месеци да не кажа и години.
 Сега всичко отначало. С болка. Влизам в някоя стая, разминавам се с някой и усещам парфюма ти, а дали не полудявам? Копнея за гласа ти, да този глас , който умее да изрича изкусни лъжи, да ме кара да бъда неземно щастлива в един момент и разкъсвана от болка в друг...
 С времето всичко ще се оправи повтарям си. Проблема е там, че не го вярвам...

Идва един момент и ти чука на вратата. Отваряш я, а той ти казва - потърси я, ще я намериш! Започваш да се луташ из улиците на квартала в търсене на нея, на истината, а не на хазартната игра. След известно време обикаляне в своя доста добре познат район, мислиш си, че си я открил, минават секунди, минути, часове, дни, седмици, години...моменти,случки... Изведнъж всичко се срива, превръща се от една голяма любов в пепел. И разбираш, че отново си се заблудил, отново си бил вкаран в проклетия хазарт от който не можеш да се измъкнеш... Отново идва същия момент, започваш да бягаш след нея, като си мислиш, че отново е истинската. След толкова мъчение, тя става твоя, а дали краят няма да е за пореден път поука..?
                                                                                 
                                                                (От един приятел на име - Медхад Сали)

     Някой смятат,че хората до тях са им най-близки, дори най-добри приятели. Понякога човек прибързва с решенията си и точно този , който си мислил за своя сродна душа е най-големия предател в цялата картинка. Добре е човек да се замисля първо с кого се запознава и на кой какво казва. 

 Някой фалшиви приятели може да се окажат вашите врагове и когато най-малко очаквате да забие ножа в гърба ви. Винаги е  човека, от който най - малко може да се очаква. Не загърбвайте старите приятели заради нови, защото точно те са ИСТИНСКИТЕ. Наистина е трудно да прецениш човек дали би бил истински или фалшив с теб по външността, по но държанието и действията може.

Когато ме няма и ти липсвам..затвори очите си.. Спомни си всички наши прегръдки, целувки, разходки... Усети моята обич..моята любов! Аз винаги ще съм с теб, макар и да не ме виждаш..
Сега съм далече "шпинчо"...много далече.. И това, че не сме заедно не означава, че съм спряла да те обичам.. Винаги ще съм в сърцето ти, в мислите ти.. Не го забравяй! Винаги може да ми звъннеш, независимо колко е часа.. Ако имаш нужда от помощ..знаеш адреса ми..
А ако ти се плаче..си спомни за мен..И после се усмихни. Не си сам! Винаги ще имаш мен. Не го забравяй!

Цял живот бях неговата най-добра приятелка и още съм.. Но има нещо, което крия от него.. А именно това са моите дълбоко скрити чувства.. Да читателю, влюбена съм в него от както се помня.. Беше любов от пръв поглед.. Въпреки че се държи с мен много добре, не знам дали и той изпитва същите чувства..
В училище постоянно сме заедно.. Даже и след училище..  Объркана съм читателю.. Може ли да се получи нещо между нас или? Труден въпрос! Въпрос, който няма отговор..! Оф обичам го толкова много.. И ако той не изпитва нищо към мен..? Не искам да го загубя и като приятел.. Той е най-ценния човек в живота ми.. единствения човек, на когото разчитам най-много..
 Обичам го читателю.. обичам го, но не знам дали ще си струва да опитам.. Страх ме е.. Мисълта, че няма да го има в живота ми ме убива.. И май най-добре е да не рискувам, да остана най-добрата му приятелка и да крия чувствата си.. Поне така мога да остана с него.. докато той има нужда от мен..

Здравейте.Нова съм тук и в момента наистина няма къде другаде да излея емоциите си така да се каже, затова реших да е тук.И така, преди 1 ден скъсах с приятеля си който е от моя град.Вчера той замина за София за няколко дни, а аз се опитах да оправя нещата и сега трябва да го изчакам да се върне, за да говорим на четири очи.Въпреки всичко той си пише с най-добрата ми приятелка, която се познава с него от доста време.Тя го харесваше, но той избра да е с мен.Мисля си, че сега ми се връща за това, че тръгнах с него, но какво трябваше да направя, исках да съм с него и още искам.От друга страна аз и най-добрата ми приятелка винаги сме били единствените момичета в компанията, но лятото се появи едно момиче което разби всичко.Тя просто дойде и ей така развали всичко.Преди малко осъзнах, че тя ме е заместила и чувството е ужасно.Напоследък се чувствам ужасно, сякаш няма нищо хубаво в живота ми.Знам, че не е така, но когато си тинейджър доста често имаш това чувство.

Чувството да те остави, но въпреки това да идва в твоята компания. Да те избягва, защото си мисли, че така е по-добре за теб. Ха, смешно! Въпреки факта, че ме остави в момента, в който най-много имаш нужда от него, въпреки че ме унижи, че ми се подигра аз продължавам да си мисля, че някъде в него стои онова момче което обичах толкова много, което ме пазеше, което ме обичаше, слушаше ме, подкрепяше ме, той го е заключил там и не го показва. Не разбирам толкова лесно ли се захвърля такава връзка. Не го разбирам и честно казано не се и опитвам, все пак няма смисъл да се обръщам към миналото, то няма какво ново да ми каже. :)