Идва един момент и ти чука на вратата. Отваряш я, а той ти казва - потърси я, ще я намериш! Започваш да се луташ из улиците на квартала в търсене на нея, на истината, а не на хазартната игра. След известно време обикаляне в своя доста добре познат район, мислиш си, че си я открил, минават секунди, минути, часове, дни, седмици, години...моменти,случки... Изведнъж всичко се срива, превръща се от една голяма любов в пепел. И разбираш, че отново си се заблудил, отново си бил вкаран в проклетия хазарт от който не можеш да се измъкнеш... Отново идва същия момент, започваш да бягаш след нея, като си мислиш, че отново е истинската. След толкова мъчение, тя става твоя, а дали краят няма да е за пореден път поука..?

(От един приятел на име - Медхад Сали)