Asi4kata

Здравей тъпчо.. Липсваш ми и то много..  Липсва ми всяка частица от теб.. Липсват ми дните когато идвах у вас.. Понякога  много рано, за да може да спим..за да имаме достатъчно време заедно.. Помниш ли.. хапвахме заедно, пушихме, споделяхме неща, които никой друг не знае за нас.. А сега? Вече всичко свърши.. свърши преди да е започнало..заради мен.. Аз съм виновна.. Знам, но ни мога да върна времето.. Искам, но не мога.. Преди се страхувах от нещо и точно това ми се случи- знаех , че ако ходим и ако се разделим.. нямаше да останем приятели и ужасно ще боли.. Тъпчоо MISS U!

Вече не си споделяме както преди..даже не си говорим.. Не искаш да те гледам, нито пък да те докосвам.. Вече не ми обръщаш внимание.. По цял ден си пишеш с момичета.. Нарочно ли го правиш не знам, но недей..

Не знаеш колко пъти след уроци съм идвала пред вас.. Качвах се до горе.. И стоях пред вратата, докато осъзная, че вече нищо не е както преди.. Не го правех нарочно, а просто съм свикнала.. 

Нали знаеш..всички на нова година си пожелават нещо.. Моето желание беше: " дано всичко да се оправи и дано пак да сме както преди".. Ех, надявам се да се сбъдне.. но както каза ти-вече нямям нядежда.. 
Оуу да.. щях да забравя.. От няколко седмици все очите ми се насълзяват..и това не е защото съм бжлна,а защото ми е трудно да те гледам като непознат.. Трудно ми е.. да седиш до мен, а да не мога да те прегърна.. Липсва ми всичко и винаги ще ми липсва..Ех, както казах " Никога няма да те оставя-NEVER". Може би ти няма да знаеш или пък няма да ме виждаш, но аз винаги ще съм с теб.. 

Всеки ден..на връщане от работа виждах една стара бабичка в парка.. Седи сама, без да говори с никого.. Просто седи и явно мисли за нещо или пък за някого.. Вчера от любопитство седнах до нея с надеждата да ми сподели мъката си.. 
И така де..почнахме да си говорим.. Оказа се, че има причина да седи тук.. Причината ли? Хмм, дълга история, но мога да ви кажа, че в продължение на 30 години.. тук е чакала своята любов- мъжът, в когото е била влюбена..
Преди 30 години са се разделили на същото място..той се е преместил в друга държава с родителите си и обещал, че ще се върне за нея.. Тя още го чака, въпреки че са се познавали само от 8 месеца.. Тя ми разказа за мечтите им..как са искали да имат дом и дъщеря..
Снощи като се прибрах реших да го потърся.. Имах един познат в полицията.. Звъннах му и в последствие разбрах, че е починал след 2 дена като са се преместили.. В този момент не знаех какво да правя, нито пък какво да чувствам.. Някой трябваше да й каже истината, но как? 

На следващия ден тя пак беше там.. пак го чакаше с надеждата да се върне.. но напразно.. 

Въпреки че ми беше много трудно, й разказах всичко.. Тя ми благодари и си тръгна.. А след седмица бях на погребението й..

 

Знам..нараних те много пъти, но никога не съм го искала.. Обичам те и може би заради това правя толкова много грешки.. А може би от страх, че ще те загубя.. Просто не мога да живея с мисълта, че някой ден няма да те има в живота ми..че сутрин ще се събуждаш до друга жена.. че ще обичаш някоя друга..че ще я целуваш..че ще й правиш подаръци..
Всеки път щом мисля за нас..тези мисли нахлуват в съзнанието и разбиват мечтите ми..убиват и най-малката частица надежда в душата ми..
Ах, любов, обичам те много.. Не мога да го опиша с думи.. Бих направила всичко за теб.. всичко за каквото се сещаш.. Просто бъди в живота ми и не ме оставяй без теб..

Не мога повече..разбери!! Цял ден не ми пишеш..не звъниш..казваш, че ще се видим, а ме забравяш.. Забравяш и за обещанията си.. Даже не се сещаш за мен.. Мисля, че всичко е била една голяма лъжа..една игра..че никога не си изпитвал нещо към мен.. А защо? Да не би да съм те обичала по-малко от другите жени? Да не би да съм те обидила по някакъв начин? Или пък не ти казвах достатъчно "Обичам те"? Къде е проблема? Още колко нощи трябва да спя плачейки? Още колко трябва да страдам? Кажи ми!! Тази любов..боли! И то много.. Не мога повече.. разбери!!

Обичам те любов моя..обичам те много..с цялото си сърце.. Независимо, че понякога се държиш странно.. Свикнах вече.. Приемам те такъв какъвто си- малко луд и много забавен.. С теб никога не ми е скучно.. Ех сега.. понякога ме дразниш и ме ядосваш, но love u <3
Знам, че и ти ме обичаш.. Но има нещо, за което мисля постоянно.. Не може ли да разбереш, че не ми е приятно да слушам да бившите ти приятелки гледайки очите ти.. Знам..преди си бил влюбен в тях, но сега си с мен..и искам да забравиш поне малко за тях и да се насладиш с мен на момента.. Да забравиш за всичко.. Все едно сме останали сами на тоя свят.. Само АЗ и ТИ.. Влюбени до уши..
И искам да знаеш, че аз никога няма да те оставя като тях.. Никога няма да те нараня.. Ще съм винаги до теб и да нямаш нужда от мен.. Обещавам..
Аз те обичам истински.. Може след време да не сме заедно (надявам се това да не се случи) но за теб винаги ще запазя място в моето сърце..защото благодарение на теб..разбрах какво е любовта..
Аз любов моя..просто те ОБИЧАМ и те ОБОЖАВАМ.. <3

Здравей читателю.. Преди малко се прибрах.. От къде ли? Ами..бях с него.. С момчето, което ми плени сърцето.. Да..влюбена съм и то до уши.. Обичам го с цялото си сърце и заради това страдам.. А той? Това е въпроса? Той дали ме обича? Дали изпитва нещо към мен? Понякога се държи много мило, казва, че съм неговото момиче, че винаги ще ме обича.. А понякога.. че все едно ме няма..все едно не съществувам за него.. Виждам безразличието в очите му..
А защо? Не мога да намеря отговор? Но и ме е страх да питам.. И ако ми каже, че всичко е билоа една голяма лъжа и че никога не е бил влюбен в мен.. Какво бих направила без него? Та аз живея заради него.. Още колко нощи трябва да спя плачейки..или да се събудя с мисълта дали днес ще ме остави.. Знам..силна съм, но не знам още колко мога да издържа.. Не знам до кога ще продължи тази "любов"..

Не разбираш нали? Не разбираш колко те ценя и как се тревожа за теб!? Не виждаш колко съм влюбена и как мога да правя всичко за теб!? Не виждаш начина, по който те гледам!? Не разбираш, че искам да прекарам цялото си свободно време с теб!? И явно никога няма да разбереш.. Защо ли? Може би не изпитваш същите чувства? Може би съм ти безразлична?
A беше ли нужна тази игра? Трябваше ли? Трябваше ли да ме нараниш по най-жестокия начин?
Хах..просто съм глупава.. Признавам..защото ти повярвах.. Помислих, че имаш сърце и че може да ме обичаш.. Глупава съм, защото прощавах всяка твоя грешка.. А ти  просто свикна и не осъзна, че така ме нараняваш..
Помниш ли обещанията си? Каза, че ще се върнеш и аз чаках..чаках, но ти така и не дойде.. Веднъж докато те чаках видях едно момче с една роза.. Явно чакаше приятелката си.. Знаеш ли? В него видях себе си.. И той гледаше с несигурност към мен и постоянно се оглеждаше за нея.. За негово щастие тя дойде.. А ти? Къде си? Кога ще идваш? А дали въобще ще идваш?
Ах тези въпроси..без отговори..

Виж любов..дойде внезапно и знам, че ще тръгваш така..но преди това си помисли.. Спомни си за нашите места, разходки, разговори, целувки и за НАС.. Защото, ако тръгваш сега, трябва да знаеш нещо-връщане назад няма..
Повече няма да ме има..няма да има кой да ти прави кафето, сутрин преди да ставаш.. Няма да има човек, с когото може да гледаш филми и мачове..
Така че любов..помисли си добре.. Ти решаваш-оставаш или тръгваш?

Какво ми стана-не знам.. Просто спрях да пиша за нас.. Не, не искам да ме разбереш грешно.. Аз никога няма да спра да те обичам, но..но вече е време, за да продължа напред.. Ти пое своя път..трябва и аз..
Влюбен си.. Отново е пламнала искрата в очите ти.. Сияеш от щастие.. Но да ти кажа ли нещо? И аз срещнах едно момче, което ме прави щастлива.. С него се чувствам жива.. Сърцето ми отново почна да тупти.. Усетих топлината, която ми липсваше.. Винаги се усмихвам, когато той е до мен.. Споделям всичко с него..имам му доверие.. А след теб никога не съм мислила, че ще изпитам същите чувства към някой друг.. Но ето, че се случи.. Влюбих се.. И може би..този път в правилния..
Но честно казано..малко ме е страх.. И ако той си тръгне..точно като теб? Не искам пак да остана сама с разбитото ми сърце.. Не искам пак да страдам.. Защото боли.. Боли от раздялата, от самотата, от старите спомени..и най вече от пропиляното време..
Искам обикновен, щастлив живот с него.. Искам да съм щастлива.. Мисля, че поне това заслужавам.. Сбогом "стари приятелю" и Здравей "нова любов"..

Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.

Дори и нарисуван, беше страшен,
във него нямаше ни капка жал,
ревеше силно. А пък тя - изплашена,
живееше в двореца му в печал.

Не подозираше, че може да обича,
че добротата може да го промени...
Но все по-нежно гледаше в очите му
и нещо във сърцето му я заплени.

И все по-доверчива и любвеобилна,красавицата облика му промени.
И спря да се страхува да го милва -
доброто си с любов възнагради!

И както всяка приказка, и в тая
на края любовта възтържествува!
Но аз пораснах. И разбрах, че звяра
да стане принц ужасно се страхува!

Неизвестен автор