Вчера едно момче ми предложи целия свят, а аз отказах..защото чаках теб, чаках да се сетиш за мен, да ми пишеш, да ми звъниш и накрая разбрах, че няма да се върнеш.. Отказах предложението на момчето, което можеше да ме направи щастлива.. Но хей, не се оплаквам.. Вече свикнах да те чакам и да плача заради теб.. Вече се чувствам мъртва шпинчо.. Да, мъртва съм - сърцето ми не бие, откакто ти ме напусна.. Вече не се усмихвам както преди, даже и блясъкът в очите ми изчезна.. Останах сама шпинчо, съвсем сама.. Няма те и никога няма да те има.. Не мога и да разбера, как ме забрави за месец и се влюби в друга.. Вече принадлежиш на нея.. Сега си с нея, щастлив и готов да й дадеш цялата си любов.. Ти обичаш нея..! Оф, не мога да приема, че вече не си моето момче, че друга има до теб, че целуваш нея вместо мен.. Но няма как да променя нищо.. Вече всичко свърши между нас.. Аз те изгубих завинаги..
Днес всички влюбени празнуват "Свети Валентин", но не и аз... Защото няма с кого.. Да, теб те няма... Ти ме остави сама, казвайки най - тежките думи.. Ах тези думи.. Никога няма да ги забравя.. Каза, че вече не изпитваш нищо към мен, че вече няма смисъл да се боря, че вече ти е все едно... Как можа да ми ги кажеш? Не виждаш ли, че те обичам? Ох шпинчо, ще те оставя на свобода, защото знам, че ще си по-щастлив без мен.. Но имах едно последно желание, преди да те оставя да летиш към свободата - исках само да те видя за последно.. Да гледам твоите кафяви очи и да се насладя на усмивката ти..
Но за съжаление ти не дойде.. Защо? Кажи ми! Чаках те на нашето място... Седнах на нашата пейка и видях минаващите влюбени двойки.. Тогава нещо в мен умря.. Не, не е любовта, а надеждата може би... И тогава осъзнах, че ние никога няма да сме като тях, че винаги ще ни липсва нещо.. А защо всички освен мен бяха с човека, когото обичат? Не те ли заслужавах? Не те ли обичах достатъчно? Защо аз бях сама, без теб на този прекрасен ден.. Те бяха щастливи, усмихнати и влюбени... Аз, аз бях самотна и тъжна..