|
Вече не си споделяме както преди..даже не си говорим.. Не искаш да те гледам, нито пък да те докосвам.. Вече не ми обръщаш внимание.. По цял ден си пишеш с момичета.. Нарочно ли го правиш не знам, но недей..
Не знаеш колко пъти след уроци съм идвала пред вас.. Качвах се до горе.. И стоях пред вратата, докато осъзная, че вече нищо не е както преди.. Не го правех нарочно, а просто съм свикнала..
Нали знаеш..всички на нова година си пожелават нещо.. Моето желание беше: " дано всичко да се оправи и дано пак да сме както преди".. Ех, надявам се да се сбъдне.. но както каза ти-вече нямям нядежда..
Оуу да.. щях да забравя.. От няколко седмици все очите ми се насълзяват..и това не е защото съм бжлна,а защото ми е трудно да те гледам като непознат.. Трудно ми е.. да седиш до мен, а да не мога да те прегърна.. Липсва ми всичко и винаги ще ми липсва..Ех, както казах " Никога няма да те оставя-NEVER". Може би ти няма да знаеш или пък няма да ме виждаш, но аз винаги ще съм с теб..
|