Знам..нараних те много пъти, но никога не съм го искала.. Обичам те и може би заради това правя толкова много грешки.. А може би от страх, че ще те загубя.. Просто не мога да живея с мисълта, че някой ден няма да те има в живота ми..че сутрин ще се събуждаш до друга жена.. че ще обичаш някоя друга..че ще я целуваш..че ще й правиш подаръци..
Всеки път щом мисля за нас..тези мисли нахлуват в съзнанието и разбиват мечтите ми..убиват и най-малката частица надежда в душата ми..
Ах, любов, обичам те много.. Не мога да го опиша с думи.. Бих направила всичко за теб.. всичко за каквото се сещаш.. Просто бъди в живота ми и не ме оставяй без теб..
Не мога повече..разбери!! Цял ден не ми пишеш..не звъниш..казваш, че ще се видим, а ме забравяш.. Забравяш и за обещанията си.. Даже не се сещаш за мен.. Мисля, че всичко е била една голяма лъжа..една игра..че никога не си изпитвал нещо към мен.. А защо? Да не би да съм те обичала по-малко от другите жени? Да не би да съм те обидила по някакъв начин? Или пък не ти казвах достатъчно "Обичам те"? Къде е проблема? Още колко нощи трябва да спя плачейки? Още колко трябва да страдам? Кажи ми!! Тази любов..боли! И то много.. Не мога повече.. разбери!!
Обичам те любов моя..обичам те много..с цялото си сърце.. Независимо, че понякога се държиш странно.. Свикнах вече.. Приемам те такъв какъвто си- малко луд и много забавен.. С теб никога не ми е скучно.. Ех сега.. понякога ме дразниш и ме ядосваш, но love u <3
Знам, че и ти ме обичаш.. Но има нещо, за което мисля постоянно.. Не може ли да разбереш, че не ми е приятно да слушам да бившите ти приятелки гледайки очите ти.. Знам..преди си бил влюбен в тях, но сега си с мен..и искам да забравиш поне малко за тях и да се насладиш с мен на момента.. Да забравиш за всичко.. Все едно сме останали сами на тоя свят.. Само АЗ и ТИ.. Влюбени до уши..
И искам да знаеш, че аз никога няма да те оставя като тях.. Никога няма да те нараня.. Ще съм винаги до теб и да нямаш нужда от мен.. Обещавам..
Аз те обичам истински.. Може след време да не сме заедно (надявам се това да не се случи) но за теб винаги ще запазя място в моето сърце..защото благодарение на теб..разбрах какво е любовта..
Аз любов моя..просто те ОБИЧАМ и те ОБОЖАВАМ.. <3
Здравей читателю.. Преди малко се прибрах.. От къде ли? Ами..бях с него.. С момчето, което ми плени сърцето.. Да..влюбена съм и то до уши.. Обичам го с цялото си сърце и заради това страдам.. А той? Това е въпроса? Той дали ме обича? Дали изпитва нещо към мен? Понякога се държи много мило, казва, че съм неговото момиче, че винаги ще ме обича.. А понякога.. че все едно ме няма..все едно не съществувам за него.. Виждам безразличието в очите му..
А защо? Не мога да намеря отговор? Но и ме е страх да питам.. И ако ми каже, че всичко е билоа една голяма лъжа и че никога не е бил влюбен в мен.. Какво бих направила без него? Та аз живея заради него.. Още колко нощи трябва да спя плачейки..или да се събудя с мисълта дали днес ще ме остави.. Знам..силна съм, но не знам още колко мога да издържа.. Не знам до кога ще продължи тази "любов"..
Не разбираш нали? Не разбираш колко те ценя и как се тревожа за теб!? Не виждаш колко съм влюбена и как мога да правя всичко за теб!? Не виждаш начина, по който те гледам!? Не разбираш, че искам да прекарам цялото си свободно време с теб!? И явно никога няма да разбереш.. Защо ли? Може би не изпитваш същите чувства? Може би съм ти безразлична?
A беше ли нужна тази игра? Трябваше ли? Трябваше ли да ме нараниш по най-жестокия начин?
Хах..просто съм глупава.. Признавам..защото ти повярвах.. Помислих, че имаш сърце и че може да ме обичаш.. Глупава съм, защото прощавах всяка твоя грешка.. А ти просто свикна и не осъзна, че така ме нараняваш..
Помниш ли обещанията си? Каза, че ще се върнеш и аз чаках..чаках, но ти така и не дойде.. Веднъж докато те чаках видях едно момче с една роза.. Явно чакаше приятелката си.. Знаеш ли? В него видях себе си.. И той гледаше с несигурност към мен и постоянно се оглеждаше за нея.. За негово щастие тя дойде.. А ти? Къде си? Кога ще идваш? А дали въобще ще идваш?
Ах тези въпроси..без отговори..
Виж
любов..дойде внезапно и знам, че ще тръгваш така..но преди това си
помисли.. Спомни си за нашите места, разходки, разговори, целувки и за
НАС.. Защото, ако тръгваш сега, трябва да знаеш нещо-връщане назад няма..
Повече
няма да ме има..няма да има кой да ти прави кафето, сутрин преди да
ставаш.. Няма да има човек, с когото може да гледаш филми и мачове..
Така че любов..помисли си добре.. Ти решаваш-оставаш или тръгваш?