Една тъжна история за "Деня на влюбените"... от блога на asi4kata

Днес всички влюбени празнуват "Свети Валентин", но не и аз... Защото няма с кого.. Да, теб те няма... Ти ме остави сама, казвайки най - тежките думи.. Ах тези думи.. Никога няма да ги забравя.. Каза, че вече не изпитваш нищо към мен, че вече няма смисъл да се боря, че вече ти е все едно... Как можа да ми ги кажеш? Не виждаш ли, че те обичам? Ох шпинчо, ще те оставя на свобода, защото знам, че ще си по-щастлив без мен.. Но имах едно последно желание, преди да те оставя да летиш към свободата - исках само да те видя за последно.. Да гледам твоите кафяви очи и да се насладя на усмивката ти..
Но за съжаление ти не дойде.. Защо? Кажи ми! Чаках те на нашето място... Седнах на нашата пейка и видях минаващите влюбени двойки.. Тогава нещо в мен умря.. Не, не е любовта, а надеждата може би... И тогава осъзнах, че ние никога няма да сме като тях, че винаги ще ни липсва нещо.. А защо всички освен мен бяха с човека, когото обичат? Не те ли заслужавах? Не те ли обичах достатъчно? Защо аз бях сама, без теб на този прекрасен ден.. Те бяха щастливи, усмихнати и влюбени... Аз, аз бях самотна и тъжна..