Тя... от блога на Digital girl

 Разкажи ми историята за слънцето,което обичало луната толкова много,че всяка нощ умирало,за да може тя да диша...


 Тя се връща.Винаги се връща.Връща се през пролетта и остава до лятото.Всяка пролет и всяко лято.Идва през пролетта заедно с птиците и разцъфтелите дървета.Началото на всяка пролет.И си тръгва,точно когато плодовете заместват цветчетата-началото на лятото.Винаги.Идва с красотата си,която би могла да завладее света.С цялото си съвършенство и ме кара да се влюбя в нея.Всяка пролет.А аз се влюбвам,въпреки че знам какво ще последва.Всяка пролет.Винаги.А щом настъпи лятото си отива.Толкова бързо,колкото е дошла.Всяко лято си отива и ме оставя сам да ближа раните си.И точно тогава,когато съм я забравил,тя се връща,защото отново е пролет.Всяка пролет.Всяко лято.Всяка година.
 Мислил съм да избягам от нея.Да се скрия някъде и никога да не се върна там,но осъзнах,че няма смисъл.Тя ще ме намери.Тя винаги знае къде съм.Просто знае.Усеща мен и местонахождението ми,така както аз усещам нея.Винаги.Чувствам я.Тя лепне по кожата ми,пълзи по вените ми.Живее в мен.Чрез мен.Тя е с мен навсякъде и точно заради това винаги знае къде съм.
 Когато някой ме попита коя е тя,винаги казвам:"Човече,трябва да я видиш,за да разбереш."Това,разбира се е лъжа.Самият аз не знам коя е.И всеки път когато я видя съм по-объркан от преди.
 Често съм мислил ,че е пролетта.Все пак тогава идва,нали така.С птиците.И е красива колкото нея.Но пролетта трябва да носи радост на хората,а тя ми носи единствено тъга.
 Тя държи света ми в ръцете си.В дългите си и тънки пръсти,като на пианист.Тя е всяка една моя причина да дишам,или да не го правя.Тя е пред мен.Тя ме гледа.Тя знае,че е всичко за мен.Тя ме измъчва,вижда как плача и се усмихва на сълзите ми.Тя иска да ме боли.Иска да ме наранява,само за да чуе как викам нейното име.Тя ме мрази.Мрази ме повече от всичко и от всеки.Мрази ме,така както може само тя и само мен.Тя иска да ме убие.Да изтръгне сърцето ми и да го къса парче по парче,докато не остане нищо от него.Тя иска да плача.Това е смисъла на живота и.Иска да гледа как плача,за да може да умре щастлива,да е живяла пълноценно.Иска да събере сълзите ми в шепите си и да ги хвърли на вятъра.Тя е луда,тотално откачена и го знае.И се гордее с това.Тя иска да ме унищожи,да ме раздели на молекули и да ги изгори една по една.Да ме убие...Бавно...Брутално...Мъчително...
 Това е тя- саркастична,иронична,злобна и брутална кучка.
 Тя е толкова красива.Всяка година става все по-красива,всеки път,всеки ден.
 Помня първият път,когато я видях.Помня сякаш е било вчера.Беше облечена със синя рокля.Никога няма да забравя тази рокля.Беше съвършена.Идеална.Сякаш беше направена специално за нея.Сякаш винаги е била с тази рокля.Някак се сливаше с нея.
 После видях лицето и.Помня го и до днес.Ще го помня и до смъртта си.Големите сиви очи,пълни със злоба.Толкова много злоба.Кестенявата коса,която падаше на тежки букли пред лицето и.Стигаше чак до кръста и.Беше като видение.Идеална.Тяло,за което би завидяла дори Барби.Лице,за което би завидяла дори Мерилин Монро.Походка,за която би завидял всеки супер-модел.
 Тя мина покрай мен с движенията на котка.Погледна ме.Тогава видях колко красива е всъщност.Злобната гримаса и сенките под очите не можеха да скрият тази красота.Нищо не би могло да я скрие.

 Тя има свой стил,свой характер,свой аромат.Аромата и.Или ароматите и.Тя мирише на мента и други приятни неща.Тя ухае на сол и на карамел,на шоколад и на оцет,на цветя и на пръст.Ухае на всичко.Косата и мирише на море,ръцете и-на ванилия.Всяка част от тялото и си има собствена миризма.А всички тези миризми се блъскат.Бият се.Така се получава една смесица- нейния собствен аромат.Аромат,който бих сравнил единствено с ароматът на секс.
 Обичам да я гледам когато излиза от банята,увита с хавлия.Обичам да гледам разрошената мокра коса.Да виждам как от всеки кичур пада по една капка.Искам да събирам тези капки в шепите си .По кожата и също има капчици вода.Изглежда сякаш са залепени кристали.Красиво е!Сякаш тези капки винаги са били там,и винаги ще бъдат.А това ме натъжава,защото няма да мога да ги изпия с целувки.
 Тя е нежна,като песен на Браян Адамс.Тя всъщност е просто една от многото.Не би трябвало да е по-различна от другите.Трябва да е като тях,но не е.Тя е странна,различна.
 Тя...Нейното име.Тя няма име,а има и хиляди имена.Винаги когато чуя или кажа едно от тези имена сърцето ми прескача един удър.Това ме наранява.Точно заради това съм и дал друго име.Казва се Тя.Това е!Просто Тя!
 Тя е топла и студена.Тя е силна и е слаба.Тя е и не е...Тя прави всичко по неин начин.Грешен начин.Тя може всичко и не може нищо.Това е тя.Винаги е била такава и винаги такава ще бъде.
 Всяка пролет се моля да не идва,но тя все пак идва.Всяко лято се моля да остане,но си тръгва.Всяка пролет...Всяко лято...Всяка година...
 Винаги...
 Тя...