Всеки пише за любовните си драми ,но има неща далеч по-важни .. Аз реших да споделя за любовта към моята баба. Някой от вас ще кажат че това е нелепо или срамно , но мене не ме е срам ...Преди време може би и аз съм се срамувала от това , но от както разбрах че е болна това чувство изчезна.. Не мога да си представя че някой ден жената която ме е гледала и е давала всичко за мене и още дава няма да я има . Винаги когато си мисля за това очите ми се насълзяват и сълзите почват да се стичат една по една... гледам отстрани как болестта и се развива а аз съм безсилна. Единственото което мога да направя е да се моля лекарите да я излекуват. Всеки човек пренебрегва хората и близките около него. Никой не се е замислял че може тези хора скоро да не са до него или да е последният му

ден с тях .. Когато обаче го направи вече е прекалено късно.. За това трябва да мислим преди всяка една наша дума действие да показваме обичта си на хората около нас и да не ги пренебрегваме. Нека не се налага после да казваме ,, Оценяваш нещо чак когато го загубиш ''
Коментари