keit

Напоследък много често си задавам някой въпроси на които не намирам отговор.. Един от тях е - как може да имам връзка с един човек от доста време и да го обичам но да мисля постоянно за друг .... За човек с който не съм прекарвала много време? За човек който ме е лъгал и който ме е разочаровал макар и малко пъти то е било болезнено може би защото ми пука твърде много за него.. Как искам да се задържа във моята връзка но и не искам да прекъсвам контакт със другия човек независимо колко и какви грешки е направил и колко ме е наранил? Повтарям си че не е възможно да обичаш без да познаваш даден човек но дали е така .. Колкото и хора да са се разочаровали от любовта и да са се убедили че израза ''Любовта убива'' е истина  не се отказват от нея  , който да не е опитвал горчивия и вкус. За секунди може да си влюбен в някой а в следващия момент да не си сигурен какво искаш всички ние се влияем от нашите  чувства които много рядко можем да обясним <3

Всяко едно момиче както и аз е наранено след раздялата с (момчето) особено ако любовта е била голяма и той я е скъсал. Дни на ред седим вкъщи и се чудим защо се стигна до тук? Мислим за всеки един прекаране миг с него спомняме си милите думи (за които сме мислели че значат завинаги) ... Градът е малък имали сме спомени навсякъде , всъщност те ни разяждат и ни измъчват отвътре .. Но не трябва да е така момичетата сме силни злобни отмъстителни можем да съсипем всеки който си пожелаем защо да плачем за нещо което не плаче за нас? Изправяме си и продължаваме напред въпреки трудностите и препятствията. След всяка една загуба ставаме по-силни и по-трудно допускаме хората до нас ... Но не трябва да си губим времето само и с отмъщение защото така ще пропуснем някой който е готов да се бори за нас ... :)

Всеки човек се е чувствал самотен. Това е едно от най-гадните чувства да не кажа даже най-гадното и мъчително.Всеки човек сам определя значението на тази дума влияейки се от собствените си вътрешни чувства и мисли. Да няма да кой да споделиш , да се довериш с кой да се забавляваш те изяжда отвътре .Искам да вярвам че всичко ни се случва за да го последва нещо по-добро и да се поучим от грешките си за да може да не ги допускаме отново . Но за съжаление не е така.... Напоследък имам чувството че стават повече лоши неща отколкото добри , че хората се стремят да са по-зли отколкото добри .. Трудно може да се довериш на някой без той да те предаде ... Трудно можеш да помогнеш просто от доброто без да искаш нищо в замяна ... Много лесно ставаш жертва на предателства и интриги... Всеки е готов да те предаде и ,,продаде'' в замяна на исканата цена ... За това единствения изход дори и нежелана е самотата.........

Всеки пише за любовните си драми ,но има неща далеч по-важни ..  Аз  реших да споделя за любовта към моята баба. Някой от вас ще кажат че това е нелепо или срамно , но мене не ме е срам ...Преди време може би и аз съм се срамувала от това , но от както разбрах че е болна това чувство изчезна.. Не мога да си представя че някой ден жената която ме е гледала и е давала всичко за мене и още дава няма да я има . Винаги когато си мисля за това очите ми се насълзяват и сълзите почват да се стичат една по една... гледам отстрани как болестта и се развива а аз съм безсилна. Единственото което мога да направя е да се моля лекарите да я излекуват. Всеки човек пренебрегва хората и близките около него. Никой не се е замислял че може тези хора скоро да не са до него или да е последният му ден с тях .. Когато обаче го направи вече е прекалено късно.. За това трябва да мислим преди всяка една наша дума действие да показваме обичта си на хората около нас и да не ги пренебрегваме. Нека не се налага после да казваме ,, Оценяваш нещо чак когато го загубиш ''