Всяко едно момиче както и аз е наранено след раздялата с (момчето) особено ако любовта е била голяма и той я е скъсал. Дни на ред седим вкъщи и се чудим защо се стигна до тук? Мислим за всеки един прекаране миг с него спомняме си милите думи (за които сме мислели че значат завинаги) ... Градът е малък имали сме спомени навсякъде , всъщност те ни разяждат и ни измъчват отвътре .. Но не трябва да е така момичетата сме силни злобни отмъстителни можем да съсипем всеки който си пожелаем защо да плачем за нещо което не плаче за нас? Изправяме си и продължаваме напред въпреки трудностите и препятствията. След всяка една загуба ставаме по-силни и по-трудно допускаме хората до нас ... Но не трябва да си губим времето само и с отмъщение защото така ще пропуснем някой който е готов да се бори за нас ... :)
Коментари