Разхождаща се в тъмната есенна вечер ,гледаща луната , разбирам какво значи да видиш красотата и в най-малкото, и мрачно нещо... Да се радваш на сенките образувани от уличната лампа , огряваща голите клони на дърветата. За някои е зловещо , но за мен е просто наслада, която ме връща в детските ми години . Мислейки за безгрижните игри докато луната загрее и осветява цялата земя, оставяйки загадка и въображение за тъмните и не огряти места , ...колко забавно е било детството ми . Сега тези думи по скоро биха се казали чрез ирония или сърказъм за живота , колко е мрачен и загатнат за всеки , но защо дори и като порастнем не продължаваме да играем .. тогава отново ще е по -забавно да се оставиш на въображението нали ... ?Но все пак важното е да виждаме красота и светлина във всяка тъмна и мрачна страна на хора, и сянки от уличните лампи !.!
Коментари