Отново бях там.
Очаквайки те, молейки се да се върнеш.. щеше ли да се върнеш както твърдеше?
Седях там, гледайки и спомняйки си всички неща, които изрече. Нима са били лъжа?
Надявах се да се върнеш. Да ме погледнеш с тези очи, тези кафяви, дълбоки очи, които щом погледнех изтръпвах. Да ме погледнеш сякаш съм ти липсвала години наред, да ме прегърнеш до толкова, че да не мога да си поема дъх.
Мечти, нали?
Отново се замечтах, напълно напразно, безсмислено.
Винаги си задавах въпросите, на които знаех отговорите! Жалко, нали?
Ти никога няма да се върнеш..
Коментари