Memories. от блога на the heartless

Скоро.Съвсем скоро започва да ти липсва.Липсва ти аромата й, смехът й, блясъкът в очите…Осъзнаваш колко много я искаш.Отново. Разбираш, че си бил боклук, подигравал си се с чувствата и, правел си каквото си искаш с нея, но тя не се отказа от теб, бореше се за твоята обич. Отиваше при нея, когато имаше нужда или когато ти беше скучно. Винаги я караше да си мисли, че изпитваш нещо към нея, а после я убеждаваше, че не е така. Но един ден ти просто я загуби. Тя си тръгна от теб. Завинаги. Беше съсипан и отчаян. Беше се привързал толкова силно, че чак я обичаше, а дори не го осъзнаваше. За жалост го осъзна прекалено късно и искаше да се върнеш при нея, но беше късно.. Тя ти обърна гръб, както и ти направи по-рано с нея. Все още я обичаш и ти липсва.

Отново започваш да си спомняш всеки моменти заедно.Макар, че тогава смяташе и я третираше като едно нищо, сега, когато си сам в тъмното с цигара между устните точно тези малки моменти ти дават малка топлина.решаваш, че повече не искаш да се самосъжаляваш и ставаш.

Минава ден.Седмица.Месец.Един ден просто реши да се разходиш.Вървеше безцелно, но в крайна сметка всичко те отведе в парка близо до вашата пейка.Изведнъж чуваш някой да вика името й, но решаваш, че отново мозъкът ти си прави шеги с теб.Но тогава чуваш един до болка познат смях.Нейният смях!Обръщаш се светкавично и я виждаш.Там на вашата пейка заедно с непознато за теб момче.там на НАШАТА пейка той я прегръща, тя се усмихва и разкрива своята трапчинка, а той я целува.Точно както правеше ти.Преди!Решаваш да се приближиш, да я поздравиш.Отиваш при нея и я поздравяваш, а нейната усмихва изведнъж се превръща в изкривена гримаса.Заболя те, разбра, че тя не се радва да те види.И как би могла?Питаш я общи неща, а тя ти отговаря кратко, без да връща въпросите.След време просто си тръгваш и отново се прибираш.

Отново компания ти прави цигарата и бутилката уиски.В съзнанието ти изплува леденият й поглед.Още щом я погледна в очите разбра, че тя не обича това момче.Използва го. Започваш да се упрекваш, че я превърна в това.Унищожи блясъкът в очите й, искреността в смеха и думите й.Ти я беше превърнал в себе си.Отново дръпна от цигарата и отпи от бутилката.Всичко това ще притъпи болката, но утре отново ще се събудиш с вината…с вината, че погуби едно жизнерадостно момиче, което обича истински и е готово на всичко.Че уби всичко хубаво в нея и я превърна в безчувственото момиче, което не се страхува от това да мине през всичко и всички, за да постигне целите си. Вия сега - има всичко, за което мечтае. И безразличния й поглед те кара да се мразиш още повече..