Здравей любов.Здравей,мое сладко и тайно мъчение.Защо дойде така
неочаквано и толкова бързо? Не бях подготвена, не можех да спра, не
знаех къде да избягам. А исках, ужасно много исках...Ти ме връхлетя и ме
хвърли в нещо непознато. Накара ме да се влюбя, да се усмихвам
безпричинно, да потъвам в неговите очи, да се губя в прегръдката му, да
дишам и да живея с мисълта, че съм най-щастливото момиче, да не спирам
да мисля и да пожелавам. А беше ли сигурна,че и той я иска? Сграбчи ли и
него като мен? Накара ли го да се влюби и да вижда само мен? Жестока си
понякога любов. Защо си тръгна толкова бързо? Защо ме остави самичка,
като ненужна вещ в ъгъла? Накара ме да те усетя и после ме напусна. И
тръгвайки си,ми взе и него...Сърцето ми не е разбито,не.Остана цяло,но
наранено. И аз останах да чакам.. И да се надявам,да ревнувам и да
страдам,да плача понякога и истерично да се смея,да се моля и да
проклинам,да прощавам и да обвинявам,да не заспивам нощем,а денем да
очаквам. За това ли казват,че от любовта боли?
И пак те искам и
искам да усещам.А може би,ще трябва да избягам? Когато го видя случайно,
отново изтръпвам и политам. Отново говоря несвързано и търся очите, за
да потъна отново. Дали и той търси моите? Дали си спомня нашите мигове?
Дали съжалява? Не си си отишла завинаги любов. Страх ме е от теб, но те
искам пак. Да ме връхлетиш отново и да ме накараш да живея. Любовта е
лудост. А какво по-хубаво от това да си луд от любов?
Коментари