bibi6945

Лошо ли е да харесваш? Страшно ли е да чувстваш? Не. Аз живея,а не просто съществувам. Изпитвам нещо непознато до сега,толкова ценно,че не мога дори да мисля какво ще се
случи. Много ги е страх да признаят,че са имали такива моменти,че са ги пропуснали,и че никога не могат да ги имат отново.А те са прекрасни! В живота ни,се налага да бъдем смели. Може да е разочарование и болка,а може да е красивата приказка. Но как ще разбера ако не го изживея? Ако аз падна,искам да знам,че е защото съм скочила,а не някой ме е бутнал.Не мога да мисля винаги за всичко,защото има и чувства,има и неща които се случват просто ей така.И те са най-хубавите! Живота е толкова вълнуващ и прекрасен,колкото сам си избереш. Аз избрах да е най-прекрасния!

Искам те
Искам те до мене тази вечер.
Огънят в камината гори.
Искам да те галя...
Искам вече-да разтапяш поглед в моите очи.
Да запаля дълги ароматни свещи,
музиката тихо да звучи,
да почувствам тръпките горещи,щом докоснеш моите гърди.
Пръстите си тънки аз да спусна по любимото лице в захлас,
да помилвам с устните си нежни-твоите мъжки устни искам аз.
И езиче палаво да плъзна
по ухото, шията...дори може и на другаде да дръзна,
да запаля огън да гори.
Устните ти жадно да изпивам,
кожата да карам да блести...
И страстта си с твоята да сливам,
сърцето ти за мене да тупти.
Ти да стенеш под ръцете нежни,
да примираш от любов и страст.
Искам те във тази вечер снежна
искам те до мене в този час.

Здравей любов.Здравей,мое сладко и тайно мъчение.Защо дойде така неочаквано и толкова бързо? Не бях подготвена, не можех да спра, не знаех къде да избягам. А исках, ужасно много исках...Ти ме връхлетя и ме хвърли в нещо непознато. Накара ме да се влюбя, да се усмихвам безпричинно, да потъвам в неговите очи, да се губя в прегръдката му, да дишам и да живея с мисълта, че съм най-щастливото момиче, да не спирам да мисля и да пожелавам. А беше ли сигурна,че и той я иска? Сграбчи ли и него като мен? Накара ли го да се влюби и да вижда само мен? Жестока си понякога любов. Защо си тръгна толкова бързо? Защо ме остави самичка, като ненужна вещ в ъгъла? Накара ме да те усетя и после ме напусна. И тръгвайки си,ми взе и него...Сърцето ми не е разбито,не.Остана цяло,но наранено. И аз останах да чакам.. И да се надявам,да ревнувам и да страдам,да плача понякога и истерично да се смея,да се моля и да проклинам,да прощавам и да обвинявам,да не заспивам нощем,а денем да очаквам. За това ли казват,че от любовта боли?
И пак те искам и искам да усещам.А може би,ще трябва да избягам? Когато го видя случайно, отново изтръпвам и политам. Отново говоря несвързано и търся очите, за да потъна отново. Дали и той търси моите? Дали си спомня нашите мигове? Дали съжалява? Не си си отишла завинаги любов. Страх ме е от теб, но те искам пак. Да ме връхлетиш отново и да ме накараш да живея. Любовта е лудост. А какво по-хубаво от това да си луд от любов?