... от блога на Sunshine

Да се върнем назад ...Тогава бяхме просто само двама непознати,които изпитваха определени симпатии. Виждайки се изведнъж се появяваше глупава усмивка на лицата ни. Точно тази усмивка никога няма да забравя. Ти реши да направиш първата стъпка. Дойде и ме заговори. Станахме приятели. Правехме почти всичко заедно. С времето се появи нещо по-голямо от симпатиите. Появи се любовта. Тази глупава любов,която накрая все ни кара да съжаляваме за решенията си. Никога няма да забравя целувките и прегръдките ти. Никога няма да забравя когато беше с мен в трудните моменти и ме подкрепяше. Как оставаше до късно вечерта за видео чат с мен.  Как виждайки те и имах чувството,че целият ми свят се преобръща. Обичах те. Сигурна съм,че и ти,но всяка история има своя край. Ти така пожела. Пожела всичко да свърши. Бях съсипана. Имах чувството,че е по-добре изобщо да не съществувах. След време те видях с друга. Отново бях съсипана. Дни наред не излизах навън. Приятелите ми започнаха да се притесняват. Не ходех на училище. Бягах от часовете. Имах лоши оценки. Не излизах от стаята си. Не вечерях.
След време осъзнах,че греша. Зададох си въпросите "Въобще има ли смисъл?","Кой е пък този,че толкова да ми пука за живота му?". Отидох пред огледалото,изтрих сълзите си и излязох навън. Минах покрай неговата къща. Неочаквано усетих колко безразлично ми беше. Продължих напред и се гордея с това.
А накрая какво  се оказа ... В началото непознати ... В края - също ..