Социалната мрежа на България
GaLyAa
|
|
"Отслабнала си" - казваха те всеки път щом я видеха.
"Така изглежда по добре" - мислеха си .
Като цяло тя не е отслабнала само външно.Тя нито спи,нито яде.
Предпочита да излезе навън,за да не мисли за нищо - но като че ли и това не и помага.
Излиза и слуша проблемите на приятелите си,казваше си,че е по добре да ги слуша и обсъжда техните,
отколкото да мисли за нейните.Тя нямаше много проблеми,всъщност имаше само един - чувствителност.
Все нещо я спираше да се отдаде на щастието,чувстваше се така сякаш тя е най-грешния човек и не заслужава
да я обичат.Но откъде можехте да знаете?А и няма значение,всички казват,че това минава.
Имаше хора които я поддържат жива.Нали сте виждали по филмите,как има хора които
са на животоподдържащи системи?А и някои от вас може да имат такива близки,както и да е - за нея те бяха
точно тези "системи".
Но един въпрос...в живота има ли щастлив край?Самият израз " щастлив край " носи съмнения и тревога.
Защо край?Нима всичко хубаво нещо има край?
Обръщам се към него - "Нима ти си тук за да си тръгнеш"?
Обръщам се към приятелите си " Нима вие сте тук,за да може после да си намерите други приятели?"
Обръщам се към семейството си,което отдавна не мога да нарека такова - "Нима и вие ще ме оставите сама?"
Тогава какъв е смисъла човек да продължи да живее след като всичко е дошло само за да си отиде?
Що за живот би бил този,след като любовта и приятелството са временни?Нещата за мен не стоят така.
Аз отслабвам,но вътрешно.Повечето си казват " тя търси внимание,оставете я ".Според мен,твърдението,че
"за всеки влак си има пътници" е съвсем вярно.Вярвам и че любовта наистина я има,защото какъв би бил света без нея?
Тя се появява тогава когато си забравил чувството,да се притесняваш когато не ти вдигнат телефона.
Да побесняваш когато ти затворят.Да плачеш,щом видиш друг/а до него/нея.Да изпитваш желание за убийство
за човека доближил половинката ти.Да те боли от обич.И тогава,само тогава когато си забравил тези чувства
тя се появява за да ти ги припомни.Тогава започваш да "отслабваш" наистина.Самият ти се предаваш и се оставяш
на тези чувства,очаквайки да бъдеш вдигнат от обекта на желанията ти.Любовта била нож с две остриета..
Ха..ами да разбира се.Или ще бъдеш вдигнат или ще бъдеш изхвърлен в нищото. Тогава се появяват приятелите ти
и ти помагат за да се изправиш или се радват заедно на твоето щастие.Семейството ти няма как да разбере,защото
те не са на твоите години и не знаят колко си ядосан,тъжен или кога си на върха на щастието.Във всички случаи
живота продължавал.Независимо от всички тези хора,все пак продължавал.
Но жив ли си ако си сам?
Най-трудната част е да осъзнаеш, че играта, която играе не е част от дългосрочния му план да те спечели, той просто обича да играе, а ти си играта.
" - Защо пушиш толкова бързо? - попитах.
Тя се усмихна с цяло задоволство и каза:
- Вие пушите, за да се насладите. А аз пуша, за да умра."
- Къде си, Аляска? Джон Грийн
Тя се усмихна с цяло задоволство и каза:
- Вие пушите, за да се насладите. А аз пуша, за да умра."
- Къде си, Аляска? Джон Грийн
История - "Истински щастлива" част 3-та
(авторска)
линк към -
1-ва част:
2-ра част:
След празника по случай 15.09 Еми тръгна към къщата на гаджето си. След като стигна позвъня на вратата. Той й отвори и с топла усмивка.
- Хей,много ми липсваше!
- И ти на мен!- каза Еми и го целуна.
- Защо ме отбягваше така в училището.
- Спокойно.Един път да не дам да ме целунеш.Глупчо.
- Искаш ли да излезем да се поразходим из града?
- Да.-каза тя.
Те тръгнаха към центъра на града.По пътя двамата срещнаха съседа на Еми.Той я погледна и й каза:
- Здравей,аз съм новият съсед.Казвам се Дани.
- Здравей,аз съм Еми.Много ми е приятно.
- Ще се видим довечера.
Еми се усмихна на Дани.След това Робърд започна да се изнервя.
- Какъв е този?И как така ще се видите довечера?
- Спокойно.Не избухвай така.Каза,че ще се видим довечера,защото той е мой съсед и неговата стая е точно срещу моята.Така ще се видим.Много си ревнив.-каза Еми,а след това целуна Робърд.
- Ревнувам,защото ти си толкова красива.Всеки иска да е на мое място в момента.
Мина се 1 час.След това тя каза:
- Аз трябва да си тръгвам.
- Защо не останеш тази вечер у нас.
- Не мога.Съжалявам!
- Защо?За да се видиш със съседа,ли?-каза изнервено Робърд.
- Не е заради него.Спри с това.Прекаляваш.Никакво доверие ли ми нямаш?
- Ще те изпратя.-каза Робърд,но продължи с бесния тон.
През това време Дани беше на терасата и чакаше Еми да се прибере. След това я видя.Както винаги беше с Робърд.Той я изпрати до вратата на къщата й,а след това я целуна за чао.След това Еми се прибра.Майка й веднага я попита:
- Кое беше това момче?
- Не те интересува!-каза грубо Еми.
Говореше така,защото още беше ядосана от случката по-рано.Та тя толкова обичаше Робърд,но ужасно много мразеше той да бъде ревнив.След това се качи горе и светна тока в стаята си.Пред прозореца вече я чакаше Дани. Еми се усмихна.Беше щастлива,че имаше приятел на който му пукаше за нея.Е също и Робърд,но той й беше гадже,а не приятел.След това тя излезна на терасата и извика Дани.Той беше толкова изненадан,че иска да говори с него.След това той й каза:
- Извинявай,ако аз съм причината да се скарате с Робърд.
- Няма проблеми.Той просто е много ревнив.Ще му мине скоро.
Те си нямаха никаква представа,че през това време ги слушаше Робърд. Той се беше скрил в едни храсти близо до къщите им и слушаше разговора. Сега беше още по-ядосан.След това си тръгна. Не му се слушаше още от разговора им.Дълго време Дани и Еми си говореха.След това тя каза:
- Аз трябва да си лягам.До утре.
- До утре.-каза Дани.
Следва продължение ...
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
(авторска)
линк към -
1-ва част:
2-ра част:
След празника по случай 15.09 Еми тръгна към къщата на гаджето си. След като стигна позвъня на вратата. Той й отвори и с топла усмивка.
- Хей,много ми липсваше!
- И ти на мен!- каза Еми и го целуна.
- Защо ме отбягваше така в училището.
- Спокойно.Един път да не дам да ме целунеш.Глупчо.
- Искаш ли да излезем да се поразходим из града?
- Да.-каза тя.
Те тръгнаха към центъра на града.По пътя двамата срещнаха съседа на Еми.Той я погледна и й каза:
- Здравей,аз съм новият съсед.Казвам се Дани.
- Здравей,аз съм Еми.Много ми е приятно.
- Ще се видим довечера.
Еми се усмихна на Дани.След това Робърд започна да се изнервя.
- Какъв е този?И как така ще се видите довечера?
- Спокойно.Не избухвай така.Каза,че ще се видим довечера,защото той е мой съсед и неговата стая е точно срещу моята.Така ще се видим.Много си ревнив.-каза Еми,а след това целуна Робърд.
- Ревнувам,защото ти си толкова красива.Всеки иска да е на мое място в момента.
Мина се 1 час.След това тя каза:
- Аз трябва да си тръгвам.
- Защо не останеш тази вечер у нас.
- Не мога.Съжалявам!
- Защо?За да се видиш със съседа,ли?-каза изнервено Робърд.
- Не е заради него.Спри с това.Прекаляваш.Никакво доверие ли ми нямаш?
- Ще те изпратя.-каза Робърд,но продължи с бесния тон.
През това време Дани беше на терасата и чакаше Еми да се прибере. След това я видя.Както винаги беше с Робърд.Той я изпрати до вратата на къщата й,а след това я целуна за чао.След това Еми се прибра.Майка й веднага я попита:
- Кое беше това момче?
- Не те интересува!-каза грубо Еми.
Говореше така,защото още беше ядосана от случката по-рано.Та тя толкова обичаше Робърд,но ужасно много мразеше той да бъде ревнив.След това се качи горе и светна тока в стаята си.Пред прозореца вече я чакаше Дани. Еми се усмихна.Беше щастлива,че имаше приятел на който му пукаше за нея.Е също и Робърд,но той й беше гадже,а не приятел.След това тя излезна на терасата и извика Дани.Той беше толкова изненадан,че иска да говори с него.След това той й каза:
- Извинявай,ако аз съм причината да се скарате с Робърд.
- Няма проблеми.Той просто е много ревнив.Ще му мине скоро.
Те си нямаха никаква представа,че през това време ги слушаше Робърд. Той се беше скрил в едни храсти близо до къщите им и слушаше разговора. Сега беше още по-ядосан.След това си тръгна. Не му се слушаше още от разговора им.Дълго време Дани и Еми си говореха.След това тя каза:
- Аз трябва да си лягам.До утре.
- До утре.-каза Дани.
Следва продължение ...
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
История - "Истински щастлива" част 2-ра
(авторска)
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
линк към част 1 ва част
След това тя излезе на терасата,за да се попече на слънцето.Веднага след нея излезе и новия й съсед.
Той за първи път изпитваше нещо подобно.Обикновено не вярваше на любовта от пръв поглед,а сега самият той я изпита.Слънцето се скри.Еми реши да влезне в стаята си.Забеляза,че съседа й я следва.Приближи се до прозореца си и му се усмихна.След това затвори щорите си.Преоблече се с пижамата си.Много обичаше когато е у дома й да се разхожда с пижама. След това слезе на първия етаж,за да вечеря.Майка й започна да говори:
- Утре е първият учебен ден.Радваш,ли се,че отново ще видиш приятелите си?
- Мамо,аз нямам приятели.Мисля,че ти знаеш това.
- Да,мила,знам го,но искам тази година да си намериш.Навсякъде ходиш сама.
След тези думи Еми стана от масата и тръгна към стаята си.Преди да стигне до стълбите тя изкрещя:
- Съжалявам че не съм перфектната дъщеря! Няма ли най-накрая да разбереш, че хората няма да спрат с тази злоба. Как да си намеря приятели?
После се качи до стълбите и влезна в своята стая.Беше уморена и реши да легне да поспи.На другия ден чу как някой чука на вратата й. След това думите:
- Еми ставай ще закъснееш за първия учебен ден!
Това беше майка й.След това Еми стана,отиде в банята,изми си зъбите и лицето,върна се в стаята си,заключи се,отвори щорите си и се облече.
Новият й съсед се бе записал да учи в нейното училище.Чакаше я на верандата си.Когато я видя,че излиза беше толкова учуден.Как може да е толкова красива.Изчака да го подмине.След това тръгна след нея.Беше възмутен.Подминавайки хората на улицата те веднага започваха да
говорят зад гърба й.Казваха,че е много надута,но той не им вярваше. Влизайки в училището съседа й видя как я заговори едно момче. По дрехите му си личеше,че беше капитана на футболния отбор.
- Здравей,мила,какво правиш?-каза капитанът на футболния отбор, който се казваше Робърд,докато приятелите му гледаха с отворена уста красивата Еми.
- Нищо.Трябва да поговорим.
- Да се видим след училище у нас?-предложи Робърд.
- Добре.
След това той се приближи,за да я целуне,но тя се отдръпна и продължи.
Следва продължение ...
(авторска)
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
линк към част 1 ва част
След това тя излезе на терасата,за да се попече на слънцето.Веднага след нея излезе и новия й съсед.
Той за първи път изпитваше нещо подобно.Обикновено не вярваше на любовта от пръв поглед,а сега самият той я изпита.Слънцето се скри.Еми реши да влезне в стаята си.Забеляза,че съседа й я следва.Приближи се до прозореца си и му се усмихна.След това затвори щорите си.Преоблече се с пижамата си.Много обичаше когато е у дома й да се разхожда с пижама. След това слезе на първия етаж,за да вечеря.Майка й започна да говори:
- Утре е първият учебен ден.Радваш,ли се,че отново ще видиш приятелите си?
- Мамо,аз нямам приятели.Мисля,че ти знаеш това.
- Да,мила,знам го,но искам тази година да си намериш.Навсякъде ходиш сама.
След тези думи Еми стана от масата и тръгна към стаята си.Преди да стигне до стълбите тя изкрещя:
- Съжалявам че не съм перфектната дъщеря! Няма ли най-накрая да разбереш, че хората няма да спрат с тази злоба. Как да си намеря приятели?
После се качи до стълбите и влезна в своята стая.Беше уморена и реши да легне да поспи.На другия ден чу как някой чука на вратата й. След това думите:
- Еми ставай ще закъснееш за първия учебен ден!
Това беше майка й.След това Еми стана,отиде в банята,изми си зъбите и лицето,върна се в стаята си,заключи се,отвори щорите си и се облече.
Новият й съсед се бе записал да учи в нейното училище.Чакаше я на верандата си.Когато я видя,че излиза беше толкова учуден.Как може да е толкова красива.Изчака да го подмине.След това тръгна след нея.Беше възмутен.Подминавайки хората на улицата те веднага започваха да
говорят зад гърба й.Казваха,че е много надута,но той не им вярваше. Влизайки в училището съседа й видя как я заговори едно момче. По дрехите му си личеше,че беше капитана на футболния отбор.
- Здравей,мила,какво правиш?-каза капитанът на футболния отбор, който се казваше Робърд,докато приятелите му гледаха с отворена уста красивата Еми.
- Нищо.Трябва да поговорим.
- Да се видим след училище у нас?-предложи Робърд.
- Добре.
След това той се приближи,за да я целуне,но тя се отдръпна и продължи.
Следва продължение ...
История - "Истински щастлива"
(авторска)
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
Нека да започнем историята като приказка.Сигурно се питате защо да започваме като приказка една история.Защото живота на нашата главна героиня беше наистина като приказка.
Живяла някога едно момиче на име Еми.Тя била на 2 години когато баща й бил починал.Това е ужасно да.Но Еми вярвала,че той я гледа от горе и се гордее с нея.Тя учила в училището в града.Всички много й завиждали, защото тя беше изключително красива.Когато минавала през коридора на училището всички я гледали злобно,а след това,започвали да говорят зад гърба й.Майка й се казвала Лидия.Тя беше изключително мила.Особено след случилото се.Било лятото на 2006 година.Наближаваше месец септември.Еми толкова мразела да ходи на училище.Обикновено някои не искаха да отиват на училище заради учители или часовете,но при нея беше различно.Тя не искаше да отива отново на това тъпо училище,в което всички я сочи с пръст и казва,че е надута.Не искаше да слуша злобните коментари зад себе си.Нямаше човек,който да не казваше,че тя е надута или нещо подобно.Всички бяха еднакви.А относно момчетата,те се чудеха как да спечелят вниманието й.Всички я гледаха.Понякога ставаха дори побои заради нея,но тя не обръщаше внимание на това.Искаше да намери някой различен,който обича самата нея и я познава толкова добре,че можеше да я разбира как се чувства само като я погледне.За съжаление всички бяха еднакви.
Неочаквано се мина месецът.Беше 14.09.2006 година.Еми не искаше този ден да свършва.Знаеше,че на другия ден отново трябва да отиде на училище.Единственото нещо,което я успокояваше беше да плува в морето. Беше й много лесно,защото нейната къща се намираше на плажа. Тя излезе от нейната къща по бански.Обърна се и забеляза,че в съседната къща имаше някого.Терасата на втория етаж се отвори.Излезе едно момче, което беше горе-долу на нейната възраст.След това той я забеляза. Забеляза Еми.По физиономията на лицето му си личеше,че беше възхитен. Та тя все пак беше толкова красива.Наблюдаваше я дълго как плува.След това тя излезе от водата и се прибра у дома й.Качи се в нейната стая. Отсрещната бе точно на момчето,което видя Еми.Щорите и на двамата не бяха отворени,затова той постоянно я наблюдаваше,а Еми поглеждаше от време на време.Разопаковайки багажа си той я гледаше.Не можеше да спре да не я гледа.Сякаш беше влюбен....
Следва продължение
(авторска)
Ако историята ви харесва - харесвайте или коментирайте.
Нека да започнем историята като приказка.Сигурно се питате защо да започваме като приказка една история.Защото живота на нашата главна героиня беше наистина като приказка.
Живяла някога едно момиче на име Еми.Тя била на 2 години когато баща й бил починал.Това е ужасно да.Но Еми вярвала,че той я гледа от горе и се гордее с нея.Тя учила в училището в града.Всички много й завиждали, защото тя беше изключително красива.Когато минавала през коридора на училището всички я гледали злобно,а след това,започвали да говорят зад гърба й.Майка й се казвала Лидия.Тя беше изключително мила.Особено след случилото се.Било лятото на 2006 година.Наближаваше месец септември.Еми толкова мразела да ходи на училище.Обикновено някои не искаха да отиват на училище заради учители или часовете,но при нея беше различно.Тя не искаше да отива отново на това тъпо училище,в което всички я сочи с пръст и казва,че е надута.Не искаше да слуша злобните коментари зад себе си.Нямаше човек,който да не казваше,че тя е надута или нещо подобно.Всички бяха еднакви.А относно момчетата,те се чудеха как да спечелят вниманието й.Всички я гледаха.Понякога ставаха дори побои заради нея,но тя не обръщаше внимание на това.Искаше да намери някой различен,който обича самата нея и я познава толкова добре,че можеше да я разбира как се чувства само като я погледне.За съжаление всички бяха еднакви.
Неочаквано се мина месецът.Беше 14.09.2006 година.Еми не искаше този ден да свършва.Знаеше,че на другия ден отново трябва да отиде на училище.Единственото нещо,което я успокояваше беше да плува в морето. Беше й много лесно,защото нейната къща се намираше на плажа. Тя излезе от нейната къща по бански.Обърна се и забеляза,че в съседната къща имаше някого.Терасата на втория етаж се отвори.Излезе едно момче, което беше горе-долу на нейната възраст.След това той я забеляза. Забеляза Еми.По физиономията на лицето му си личеше,че беше възхитен. Та тя все пак беше толкова красива.Наблюдаваше я дълго как плува.След това тя излезе от водата и се прибра у дома й.Качи се в нейната стая. Отсрещната бе точно на момчето,което видя Еми.Щорите и на двамата не бяха отворени,затова той постоянно я наблюдаваше,а Еми поглеждаше от време на време.Разопаковайки багажа си той я гледаше.Не можеше да спре да не я гледа.Сякаш беше влюбен....
Следва продължение
Когато плачеш аз ще изтрия всичките ти сълзи. Когато викаш аз ще се боря с всичките ти страхове. Аз държах ръката ти през всичките тези години, но ти все още имаш всичко от мен!!!
Въпросът е там, че ти не го оценяваш. Аз ти давам всичко и бих направила каквото е нужно за теб, а ти дори не забелязваш това. Какво повече трябва да направя, за да привлека вниманието ти? Нима аз съм толкова не значима за теб? Бих дала всичко за теб, а ти какво? Даваш ми фалшива любов, много поводи за тъга и смачкваш егото ми. Знай, че при мен това няма да продължи дълго. Накрая всичко се връща. Въпросът е там,че ти няма да си подготвен, защото си свикнал от мен само да бъда добра с теб и да ти прощавам всичко. Хората се променят когато постъпят лошо с тях.
Всичко се връща рано или късно ...
А ти дали ще си готов?
Въпросът е там, че ти не го оценяваш. Аз ти давам всичко и бих направила каквото е нужно за теб, а ти дори не забелязваш това. Какво повече трябва да направя, за да привлека вниманието ти? Нима аз съм толкова не значима за теб? Бих дала всичко за теб, а ти какво? Даваш ми фалшива любов, много поводи за тъга и смачкваш егото ми. Знай, че при мен това няма да продължи дълго. Накрая всичко се връща. Въпросът е там,че ти няма да си подготвен, защото си свикнал от мен само да бъда добра с теб и да ти прощавам всичко. Хората се променят когато постъпят лошо с тях.
Всичко се връща рано или късно ...
А ти дали ще си готов?
Как да повярвам в любовта, щом за мъжете тя не просто нищо не струва?Често са неискрени и на влюбени в нас се преструват.Омайват с безброй лъжи наивните ни души без милост. Обещават цял живот да са верни до гроб ... все празни думи.
Ти си една причина да съм жива.Точно ти си, и още много да не съм щастлива.Виж ме на себе си отдавна не приличам ... Задръж си лъжите, аз се наситих!От време на време да ме обичаш. Така удобна бях нали?
Събуждам се така в нощните си черни дрехи,отворена врата и пуснати завеси.Не помня нищо пак, размазан грим и сухи устни .. разказват снощи как се питах ти къде си ..
|
|
