Bibii_Vasileva

Мисля, че искам да се върна в миналото.

Сещате се – онези пъти, когато си се смял толкова, че не можеш да си поемеш въздух или, когато бях с него.

Искам да се върна и да имам втори шанс да повторя всичко.  Но съм сигурна, че той не иска.

Онзи куп от спомени.

Мисля, че част от мен просто знаеше, че няма да стане. Това не е точно, което той каза или каквото мислеше, а това лудо чувство, което сякаш ми казваше, че няма да почувствам същото. Или дали трябваше.

Знаех, че е твърде грешно да възприема всичко толкова бързо, но защо не можах.

Може би той знаеше това още когато ме видя.

Май просто останах без онези крила, с които летях във въздуха.

Мисля, че най-лошата част от това да загубя него, беше, когато загубих себе си.