aniansof53885a20c1115

Разговаряме с председатея на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база(ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев

Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения?

Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати.

Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар.

Оглеждатe ли се за поръчки навън?

За съжаление да. Трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата.

От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат.

Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия,  Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски.

Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите.

ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20.

След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.

Как оценявате 2013 г. спрямо предходната?

До голяма степен оборотите запазиха своето равнище.

Прогнозата ви за 2014 ?

Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа.

Кои са основните Ви клиенти ?

ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли.

Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО?

Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г.

Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми?

Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия.

Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции.

Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"?

Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години.

Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.?

Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма.

Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо  при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар.

Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители.

Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това?

Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата.  Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора,  не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи.

Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си?

Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа.

При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали?

Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор.

Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава?

За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение.

Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици.

Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти.

Инж. Димитър Белелиев има над 10-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката.

От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД. Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии.

В следващите от 3 до 5 години страната няма да има нужда от нови енергийни  мощности, защото потреблението е ниско, председателят на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ) инж.

Димитър Белелиев

http://cerb.bg/index.php?cerb=8&id=59.

Дружеството е най-голямото българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения. Създадено е през 1948 година, а през 2001 година е приватизирано.

Според Белелиев тенденцията в средносрочен план у нас е към закриване на големи мощности, като например ТЕЦ Варна, но дали в дългосрочен план са нужни нови централи – отговор могат да дадат икономистите, които да направят прогноза за развитието на индустрията и потреблението на енергия.

„Пълна заблуда е, че България е била, е или ще бъде енергиен център на Балканите“, коментира още експертът и посочва, че във всички останали държави от нашия регион строителството на енергийни мощности има положително развитие. В България на този етап обаче нещата са в застой.

Потенциал има строителството на водни централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин начин за производство на електроенергия, както и когенарициите, свързани с производствения цикъл, и подобряване на мрежата, обясни още експертът. 

Г-н Белелиев, фокусът на всички в последните месеци е върху цената на тока, но каква всъщност е ситуацията чисто технически с големите енергийни мощности у нас?

Цената на тока и техническото състояние на енергийните мощности не винаги са в пропорционална зависимост. Състоянието на мощностите в България е на едно добро техническо равнище, за което способства по-малката натоваряемост на съоръженията, поради ниската консумация.

Всички водноелектрически централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото положение също е на ниво. Повечето от централите направиха необходимата подготовка за зимния сезон и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии. Така стоят нещата и с Електросистемния оператор (ЕСО). ЦЕРБ направи текуща поддръжка и сервизиране на трансформатори там, както и в ЧЕЗ и „Енерго-Про“. Генериращи мощности не са се ремонтирали тази година, но това е по-скоро свързано с липсата на голямо потребление.

По-сложен според мен е въпросът със състоянието на електроразпределителните дружества, където им бяха наложени доста рестрикции от страна на ДКЕВР, и имам известни притеснения, които се надявам да бъдат необосновани, че те не са изпълнили докрай необходимата техническа поддръжка, а са изпълнили само толкова, колкото им позволява финансовата рамка, наложена от комисията.

Минно-добивната промишленост е в традиционно лошо състояние, поради обективната причина – намаляло потребление на въглища.

Дружествата от нашия сектор, които се занимават с поддръжка и ремонт на енергийни съоръжения, не са в добро състояние, поради финансови причини и някои от тях, както РЕМОТЕХ, са в изключително тежко положение. Очаквам и други компании от сектора да ги последват, поради липса на работа.

Една от причините инвестициите в ремонт и поддръжка на съоръженията да се свиват до минимум е, че енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила, а вместо това пренасочват голяма част от средствата за ремонт към фонд работни заплати.

Какви са тенденциите в поддръжката и ремонта на съоръженията?

Все по-малко работа е една от тенденциите в нашия сектор. За съжаление поради силно намалялото потребление на електроенергия и сравнително неголемия износ, както вече споменах, електроцентралите и преносната мрежа не се натоварват достатъчно, и не могат да отработят необходимите часове за ремонт.

От друга страна непостоянният режим на работа, на който са подложени термичните централи и големите ВЕЦ-ове, собственост на НЕК, ще доведе до нужда от нашите услуги в недалечно бъдеще. Имам предвид, че заради големия брой мощности, произвеждащи електричество от възобновяеми източници, които работят в непостоянен режим (например фотоволтаиците през деня работят, а през нощта се изключват, а ветрогенераторите зависят от вятъра), се налага честа промяна на режимите на работа на електрическите централи като се увеличава и намалява тяхната мощност. Това води до по-голямо натоварване на мрежата и на производствените мощности, което пък увеличава вероятността за авариране и намалява ресурса на съоръженията.

По отношение на самите ремонтни дейности се откроява тенденция за автоматизация на процесите на мониторинг чрез дистанционен онлайн режим. Тоест чрез модерни системи дистанционно през интернет се следи непрекъснато състоянието на машините. Системата показва по конкретни критерии какво трябва да се предприеме на ранен етап, за да не се стига до аварии.

ЦЕРБ са единствените в България, които предлагат цялостна услуга в тази посока, която включва собствена система за дистанционен мониторинг, диагностика от специалисти и извършване на необходимите ремонтни дейности. Сред енергийните предприятия този начин на работа става все по-популярен, тъй като чрез него се вземат превантивни мерки, ремонтните дейности се планират, не се стига до аварии и се избягват големи производствени загуби, заради спиране на съоръженията. Както при човека, превенцията винаги е по-добра от лечението.

Имаме ли нужда от нови енергийни мощности?

Според мен в следващите от 3 до 5 години мощностите, които имаме, са ни напълно достатъчни. Въпросът е по-скоро дали в България ще има потребление на електроенергия, производство на продукции и промишленост, отколкото дали имаме нужда от енергийни мощности.Дори и след затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ при сегашното ниво на потребление, не са ни необходими нови мощности. По-скоро въпросът не е към специалисти в енергетиката като мен, а към хора, които биха могли да предвидят какво ще се случи в икономиката – дали ще се откриват производствени предприятия, които да потребяват енергия, или ще си останем едно потребителско общество, за съжаление, с много ниски доходи.

Разговаряме с председатея на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база(ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев

Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения?

Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати.

Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар.

Оглеждатe ли се за поръчки навън?

За съжаление да. Трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата.

От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат.

Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия, Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски.

Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите.

ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20.

След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.

Как оценявате 2013 г. спрямо предходната?

До голяма степен оборотите запазиха своето равнище.

Прогнозата ви за 2014 ?

Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа.

Кои са основните Ви клиенти ?

ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли.

Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО?

Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г.

Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми?

Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия.

Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции.

Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"?

Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години.

Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.?

Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма.

Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар.

Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители.

Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това?

Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата. Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора, не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи.

Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си?

Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа.

При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали?

Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор.

Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава?

За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение.

Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици.

Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти.

Оборудване за подстанция на Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД) беше превозено с единствената в България и на Балканите вагон-лодка. Тя е собственост на българското предприятие Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ ЕАД).

За да се осъществи транспортът с вагон-лодката временно беше преместена жп линията по главния жп път София-Бургас в участъка на влизане в подстанция Столник. Транспортът беше включен в националното разписание за движение на жп средствата като самостоятелен влак и се спазваха редица мерки за безопасност.

Транспортното средство за превоз на изключително тежки извънгабаритни товари по железопътни релси превози 2 системни автотрансформаторни фази 1 с общо тегло 200 тона. Съоръженията бяха натоварени от подстанция „Мизия”, Плевенско, и доставени в подстанция „Столник” в община Елин Пелин, собственост на ЕСО. Разтоварването и монтажа на тежките съоръженията беше извършен от опитен екип без кранова техника, по тъй наречения „такелажен път” (система от макари, ролки и стоманени въжета, с изграждане на временни скари и хидравлични крикове).

Превозването на тежки извънгабаритни товари по жп е в пъти по-евтино и по-екологично от автомобилния превоз с влекачи и ремаркета. Понякога дори по пътната инфраструктура е невъзможно да се превозват свръхтежки товари, особено когато маршрутът включва преминаване през мостове. За сравнение някои мостове издържат маса до 20 тона, докато вагон-лодката може да прекара товар до 250 тона по железопътните линии.

Вагон-лодката, произведена в Германия, може да транспортира всякакви товари с размери до 10 метра дължина, 3,4 метра ширина, 4.2 метра височина и тегло до 250 тона.

ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, поддръжка и ремонт на енергийно оборудване. Транспортното звено на компанията е лицензиран превозвач на тежки и извънгабаритни товари в страната.