antoniqs

Колко много искам да ти кажа, колко много искам аз да ти разкажа как ме караш да се чувствам, как ми действаш, как изтръпвам. Как щом ми пишеш появява се усмивката онази голямата и искрената. Как потръпвам аз ,всеки път щом те видя ,как запалваш в мен искрица ,как оправяш ти деня ми лош само с една единствена усмивка. Как се плаша да не те загубя ,още преди да те спечеля. След толкова момчета лоши ,не вярвам вече аз в добрите и сърцето си не искам аз да давам. Болката добре ми е позната и страх ме е да обикна аз отново, а ти такъв най-добър и истински с мене, как да бъда безразлична. Как сърцето мое да опазя?

Любов такава как да я опиша, видя ли те аз корема ми се свива, пеперуди го изпълват, сърцето затуптява силно, дишането мое пак се учестява, бузите ми пак се зачервяват, една единствена искрица светва в очите. Как да я опиша аз любов такава като някое дете съм щом те видя, любов такава трудно се описва, за нея думи няма.. няма и да има.