Здравей,любими..ти сигурно не знаеш коя съм,може би просто не се сещаш,но аз знам всичко за теб - как се казваш,на колко си години,къде живееш и всичко свързано с теб !В един летен ден,съдбата реши да направи така,че да ни събере на едно място...Още,докато те видях,знаех че рано или късно ще се влюбя в теб - предчувствах го и ето че така и стана,но и не съжалявам..(Бях в твоето малко градче,а аз ..аз живеех в големия град,живеехме на 20мин разстояние..).И така в този летен ден аз бях дошла без моите родители да знаят..Всичко беше добре,докато телефонът ми не звънна...Да,точно така беше майка ми,но ти така и не разбра..излъгах те,че приятелка ме чака и много бързо трябваше да стигна до центъра на големия град...И както сам се досещаш ти ми предложи да ме закараш,ала аз не бях твърде сигурна.Едно гласче ми казваше “Хайде бе,глупачке,отивай..казвам ти да отиваш !“..Тъкмо бях готова да тръгна,но друго гласче ми шепнеше “Спри!Та ти го познаваш едва от час,нима ще му се довериш?“..Но ти ме гледаше толкова мило,скъпи,и така сладко ме молеше с тази неземна усмивка,та..как да ти устои човек???Дойдох с теб..беше ми много приятно..виках от щастие,а вятърът пилееше косите ми...Няколко дни след това нито аз търсех теб,нито ти търсеше мен,ала след това........След всеки изминал ден,след всеки изминал час,след всяка минута сякаш се пристрастях все повече и повече към теб..Ти беше моята кока-кола,моят наркотик.Започнахме да си пишем,със съобщенията си ме караше да се усмихвам,но вечер,когато си легнех се чувствах някак самотна и плачех ли плачех,но ти не знаеше това нали,скъпи?? ... Следва продължение !!!
